събота, 26 ноември 2016 г.

Ясновидците от Либа Брей - ревю

   Ийви О`Нийл се замесва в поредния скандал в родното провинциално градче и родителите й я изпращат за наказание в Ню Йорк. Но Ийви това и чака. През златните двайсет години на миналия век Ню Йорк кипи от живот, там е раят на тайните джаз-клубове, модните магазини и бляскавите кинозвезди. Точното място за момиче, което мечтае за слава и безгрижни дни.
   Но освен в оживлението на Голямата ябълка, Ийви прекарва времето си и из прашните, тъмни кътчета на странния Музей на окултното, управляван от чичо й Уил. Той изглежда е обсебен от свръхестественото, а племенничката му пази мрачна тайна - дарба, която досега й е носила единствено беди. Не след дълго полицията открива тялото на момиче, белязано с мистериозни символи. Уил и Ийви са извикани да сътрудничат на силите на реда и тя осъзнава, че способностите й са единственият начин да заловят сериен убиец, излязъл на повърхността от черните дебри на миналото.
   Появяват се още жертви и жителите на Ню Йорк са ужасени. Целият град е вперил взор в разследването: ще успее ли Ийви да стигне до истината и какво ще й коства това? Дали мракът няма да я пречупи? А през това време около нея се разгръщат историите на Ясновидците, всеки със своите тайни...

 Много благодаря на издателство Емас за предоставената възможност!

   “Ясновидците” събуди читателския ми интерес още с резюмето си – Ню Йорк във вихъра на 20 – те години на миналия век беше нещо, за което със сигурност исках да прочета. След завършването на романа осъзнах, че книгата включва още доста неща, заради които си заслужава да се прочете. Освен бляскавата атмосфера на Ню Йорк, бе представена и една мрачна страна на града – мистериозни убийства, всели смут и страх, опасности, дебнещи из тъмните улички и изоставените къщи, призраци от миналото, готови за своето отмъщение. Към тази едновременно бляскава и мрачна атмосфера се прибавят и купища колоритни персонажи, към които нямаше как да остана безпристрастна.


   Либа Брей ме спечели със стила си на писане още с романа „Кралици на красотата”. Описанията ѝ оживяват пред очите на читателя! Четейки „Ясновицците”, успях да се пренеса в една съвсем различна епоха, в един съвсем различен град. Влюбих се в контрастите, чрез които бе представен Ню Йорк – като град, сбъдващ мечти, като сцена, на която се развиват най – големите ни желания, Ню Йорк със среднощните коктейли, танци и забавления, но и Ню Йорк като град, в който престъпността не спи, градът със зловещите мистерии, чакащи да бъдат разгадани. И точно това правят главните герои – впускат се в тяхното разгадаване.
   Ийви О`Нийл беше от онези героини, търсещи приключението, купона. Тя бе непокорна, мечтаеща, затова още от началото на книгата знаех, че мястото ѝ не е в родното ѝ малко градче, където един малък, дребен и незначим скандал е способен да плъзне из жителите на целия град и да съсипе репутацията на цялото ти семейство. Но големият Ню Йорк, изпълнен с предизвикателства, блясък и хора, сбъдващи мечтите си, беше точното място за нея! Още със стъпването си в Ню Йорк, Ийви имаше шанса да се срещне очи в очи с престъпността на града, а също и с дързостта на жителите му. Запознавайки се с купища интересни персонажи, тя се отдаде на истинското си „аз”- среднощните купони, копнежът за слава и да, забъркването в мнооого неприятности. Пропуснах ли да спомена, че кашата, която забърква Ийви в родното си градче, се дължи на ясновидската ѝ дарба? Същата ясновидска дарба, която тя продължава да използва в Ню Йорк, като този път обаче целта е разгадаване на убийство. И така към качествата на Ийви, които изброих в началото, се прибавят и нейната целеустременост и безстрашие да се изправи срещу някои много опасни хора.


   Другите двe дами с по – главна роля в книгата са най – добрите приятелки на Ийви – Мейбъл и Тета. Трите несъмнено бяха доста интересно трио, защото всяка една от тях бе коренно различна от другите две. Тета беше достигнала върха на своята кариера – звездата на шоуто, но също бе една героиня с драматично минало, момиче, доверяващо се единствено на най – верния си приятел, с когото ръка за ръка се е издигала в кариерата си. Мейбъл пък беше далеч по – плахата в компанията. Забавленията, в които останалите две героини се впускаха непоколебимо, далеч не бяха по нейната част, за разлика от романтичните помисли за един друг герой, които постоянно я обземаха.
   Момчетата в книгата бяха доста по – мистериозни и всеки един от тях криеше зад гърба си тайни. Като започнем с Джерико и неговата трагична история от миналото, предначертаваща и неговото настояще и бъдеще, която едва към края бе разказана, продължим със Сам и интересната му дарба, спасила го от множество ситуации и неугасващата му надежда, че ще открие майка си и завършим с Мемфис, още едно момче с интересна дарба, вечният закрилник на своя по – малък брат Исая. И тримата бяха вълнуващи персонажи, които разказаха на читателите различни и затрогващи истории, но най – тайнствен до края на книгата за мен остана чичото на Ийви – Уил. Един герой, за когото не се разбира много, с голям потенциал да бъде доразвит в следващите книги.
   Колкото до любовта в книгата – романтиката определено не беше на преден план, но ми беше достатъчно, за да си изградя ясна представя с кого искам да видя главната героиня накрая - иии, в случая не стана така както исках. Но за почитателите на романтиката (като мен) - имаше  още една любовна история – далеч по – добре развита, която определено беше трогателна.


„Ясновидците” е коктейл от мистерии, драми, екшън и колоритни персонажи, които ще ви изненадат с историите си. 
Една книга, носеща зловещ полъх, която ще ви накара да настръхнете.  

вторник, 22 ноември 2016 г.

I Am A Reader Tag

credit

Много благодаря на Юлия за този таг <3 От своя страна тагвам: ИлиянаСилвия и Мели :)

1.Изберете една дума, която описва това да си читател? 
- Страст.

2.Коя беше първата книга, която ви накара да се влюбите в книгите?
- Не си спомням с точност, но знам, че една от първите е "Задната къща" от Ане Франк.

3.Твърда или мека корица? 
- Твърдо съм за мека корица. 

4.Как четенето промени същността ви? 
- Промени ме по много начини... На първо място ме направи много по - отворена към шарения свят, в който живеем. Четенето ми показа за съществуването на "черно" и "бяло", но и често преобладаващото "сиво". Също така ме е и спасявало в едни от най - гадните моменти от живота ми досега, показвайки ми други светове и развивайки въображението ми. Несъмнено ме е направило и много по - самоуверена. Но най - важното нещо, за което съм истински благодарна на четенето, е това, че ме е направило един много по - щастлив човек.

5.Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно? 
- С която и да се захвана бих се почувствала комфортно. 

6.Кой беше човекът, който ви показа света на книгите? (или сами го открихте?)
- Родителите ми! Те винаги са били страстни читатели, затова самата аз съм луда по книгите от съвсем, съвсем малка. 

7.Опиши идеалното си място за четене.
- Чета навсякъде, но нищо не може да замени удобното легло, разхвърляните около мен възглавници и топлото одеяло.

8.Коя книга промени начина, по който гледате на света?
- Няма как да не се съглася с Юлия, че всяка една книга променя светогледа ти малко или много.

неделя, 20 ноември 2016 г.

Currently reading + TBR pile


Днешният пост реших да посветя на кигите, които чета в момента и на тези, които ми предстои да прочета. Тъй като TBR купчинка е прекалено голяма, смятам да започна първо с книгите,  които чета - те са само три на брой. 

Със съжаление ще трябва да кажа, че книгата, която чета най - отдавна, е "Друговремец". Обожавам атмосферата на "Друговремец"! За 356 - те страници, които съм прочела до момента, Габалдон успя да ме пренесе в Шотландия и повярвайте ми, насладих се на всяка една страница в компанията на герои като Клеър и Джейми, но.... за съжаление така и не намерих (а и все още не намирам)  време да ѝ се отдам изцяло. 
Работата с "Щиглецът" е подобна с това изключение, че стилът на писане не е така лек както на "Друговремец". Обожавам Дона Тарт и начинът, по който пише, но подобно на другата нейна книга - "Тайната история", ми трябва време, в което да се задълбоча в сюжета на романа и темите, които разисква - а свободното ми време е все по - малко и по - малко...
И последната от трите книги - "Ще бъда до теб".  Тъй като омразата е твърде силно чувство, няма да изпадам в подобни крайности, но аз изобщо не харесвам тази книга! Езикът е дразнещ, героите - отчайващо слабо изградени, както и взаимоотношенията между тях, а и откъм сюжет книгата не ме е спечелила с нищо до момента. Ако трябва да бъда честна - не знам дали ще я завърша.

Бързо пристъпвам към купчинка с книги "да прочета", тъй като те са доста. Ще ги разделя в няколко категории, като ще се постарая да кажа по няколко думи за тези, към които съм по - нетърпелива да посегна:

Първата категория е с продължения на поредици. 
Едва ли е изненадващо, че най - много искам да довърша поредицата за Хари Потър - остават ми само последните две книги. Колкото до Ришел Мийд - много ми се иска отново да се потопя в стила ѝ на писане, но ме спира фактът, че останалите три книги от поредица за Джорджина, все още не са преведени на български, а и надали ще бъдат. За останалите две книги съм по - скептична, тъй като чух недобри коментари за "Орденът на ясновидците", а трилогията на Кели Армстронг не се подрежда сред любимите ми.





Следват поредици, които все още не съм започнала. 
Тук място намират Ришел Мийд - "Бляскавият двор", за която една колежка ми разказа наистина страхотни неща, затова мноооого искам да я започна тези дни, "Мъглите на Авалон" - тези две тухли, които отново са ми препоръчани, трилогията на Лало, която не съм напълно убедена, че ще ми хареса, но продължавам да се надявам, Дейвид Балдачи, за чийто стил на писане съм доста любопитна, Рик Риърдън с книгата "Синът на Нептун" (а дори нямам първата) и "Туп" на Пратчет - като видях колко дълга е поредицата "Светът на диска", малко се отчаях, ако трябва да бъда честна.


Последни идват самостоятелните заглавия. Има няколко чиклита (част, от които съм спечелила, други - купила): "Във вихъра на двайсетте", "Ваканция в Бодрум", "Изборът", "PS. Обичам те", "Зимна лудост" - нямам голямо желание да ги чета в близкото бъдеще (освен романа на Спаркс), но със сигурност другото лято смятам да им дам шанс. От останалите заглавия много ми се иска скоро да прочета Агата Кристи, "Миниатюристът", "Баба праща поздрави и се извинява" и класиката на Клавел - "Цар плъх".

Е, това бе от мен! Кои от книгите в списъка ми "да прочета" сте чели вие и с кои бихте ми препоръчали да се захвана веднага? :))

неделя, 13 ноември 2016 г.

Чукът на Тор от Рик Риърдън - ревю

Ревю на първата книга.


    Чукът на Тор отново липсва.
   Богът на гръмотевиците има дразнещия навик да губи оръжието си, а то е най-могъщото в Деветте свята. Този път чукът не е просто изгубен, а е попаднал във вражески ръце. Ако Магнус Чейс и приятелите му не успеят бързо да го върнат, смъртните ще останат без защита срещу атаката на великаните, Рагнарок ще настъпи и Деветте свята ще изгорят!
   За съжаление, единственият човек, който може да уреди сделката за връщането на чука, е най-лошият враг на боговете – Локи. И цената, която иска в замяна, е твърде висока…

Изключителни благодарности на издателство Егмонт за предоставеното копие!

  Рик Риърдън отново предоставя на читателите си обилна доза забавления и напрегнати моменти с втората книга от света на нордическите богове! Забавната компания, включваща любими герои като Магнус, Сам, Харт, Блиц е в пълен състав, за да тръгне по следите на вечно липсващия чук на Тор, а това приключение няма да им се размине без няколко смъртоносни битки, загадки, които героите ще трябва да разрешат, приятни и недотам приятни срещи с богове.
   Рик за пореден път доказа таланта си да пресъздава по съвременен и разбираем, много забавен и вълнуващ начин митологията. В тази книга той ни отвежда на нови места, а също и ни запознава с няколко нови същества и богове, познати от скандинавската митология. Освен неизчерпаемата доза чувство за хумор, книгата беше изпълнена и със смъртоносни ситуации, драматични истории от миналото на част от героите, нови запознанства и приятелства, които ще ви трогнат, а споменах ли и забавните моменти?! О, да!

   Магнус Чейс и неговият верен меч, достоен за някоя от наградите на MTV, отново бяха невероятна комбина, която се изправяше пред неприятели и злодеи. Още от предишната книга, Магнус ми е изключително интересен персонаж с това, че той не настоява за това да бъде "герой" и изобщо не прилича на Пърси. Напротив, Магнус често обича да се скатава от отговорности и дори да прехвърля тежестта на битките върху своя меч (е, остава си факта, че това после се отразява пряко върху неговата физика). Но пък не мога да отрека таланта му да превръща и най - напечените моменти в комично представление с коментарите и действията си. Не мога да отрека и това, че когато приятелите му са в опасност или са принудени да направят нещо против волята си, той се отдава на 100% в спасяването им. Една-две думи и за говорещия меч на Магнус, който постоянно го спасяваше от критични ситуации - за мен той си остава най - забавния и най - талантливия по отношения на певчески способности герой (ъ, предмет?) в цялата поредица!


  Във втория роман за Магнус Чейс единственото, кото ми липсваше, бяха симпатичните съседи на Магнус от 19 - тия етаж. Наистина ми се искаше да има повече сцени с тях, независимо, че и тук те се появяваха в ключови за книгата моменти. Не ми липсваше обаче присъствието на герои като Сам, Блиц, Харт, а също и на новопоявили се такива като Алекс Фиеро. В тази книга Сам отново се показа като силната валкирия, която отказва да се подчини на волята на баща си Локи и със сетни сили опитваща се да се откъсне от неговия контрол. Научаваме и интересни неща от личния ѝ и любовен живот, както и малко повече за нейния годеник Амир, който тепърва научава за света на боговете и двойствения живот на Сам. Невероятното дуо Харт и Блиц също имаше своето важно присъствие в романа. Блиц, който се включи в поредното приключение, въпреки смъртоносното пророчество, което го преследваше и Харт, за чието трудно детство  и баща-гадняр научаваме в тази книга. И накрая, но не по важност, Алекс Фиеро - новопоявилата се героиня/герой, с талант да променя пола и вида си, която впечатлява със сарказъм, силна воля пред баща си Локи и неизчерпаем талант да влиза безстрашно във всякакви битки. Щурата им компания бързо се сближаваше с всяка следваща страница и образуваше непобедим и задружен екип, а лично аз обожавам групичката им!


   Втората книга от света на нордическите богове е също толкова приятно и разпускащо четиво, колкото първата! Комични ситуации, смели герои и битки, в които да се впуснете заедно с Магнус, Алекс, Блиц, Харт и Сам! Не пропускайте тази книга, ако сте почитатели на Рик Риърдън!

Music Sunday (4)












събота, 12 ноември 2016 г.

Етапите на ship-ването

От дълго време обмислям подобен пост и най - накрая намерих време да го реализирам! След дългото издирване на най - подходящите gif-ове, които да опишат чувствата ми, се надявам резултатът да ви допадне :)

~ Когато двамата герои се запознават и още тогава се усетят искрите между тях

~ Когато си разменят саркастични коментари

~ Когато водят задушевен разговор 

~ Когато и останалите герои видят химията помежду им

~ Когато те все още отричат чувствата си

~ Когато усетиш, че наближи моментът на целувката им

~ Когато най - накрая се целунат...

~ .... но друг герой прекъсне момента

~ Когато след известно време се скарат за една от всички тайни, които са крили един от друг

~ Когато се появи трети човек

~ Когато най - накрая оправят отношенията си и са заедно

Ангелски свят от Сюзън Ий - ревю


   Помисляйки я за чудовище, група хора залавя Пейдж, сестричката на Пенрин, и сблъсъкът завършва кърваво. Пейдж изчезва, свидетелите са ужасени, майката на момичетата е съкрушена. Пенрин тръгва из Сан Франциско след сестра си - само че защо улиците са толкова пусти? Къде са отишли всички? Търсенето я отвежда до сърцето на ангелския план и тя успява да зърне силите зад техните решения, но разбира и до какви страховити крайности са склонни да стигнат...
    Междувременно Рафи отчаяно издирва крилата си. Без тях не би могъл да се присъедини към ангелите и да застане начело, като предводител, както му е отредено. Ала когато трябва да реши дали да получи крилата си, или да спаси Пенрин, кое ще избере?

Благодаря на издателство Емас за възможността да прочета книгата!

   Продължението на „Ангелско нашествие” – „Ангелски свят”, изненадва с двойна доза екшън, нови и по – опасни предизвикателства пред героите и разплитането на някои мистерии от света на ангелите! И ако в предишната книга, ангелите бяха ужасяващи същества, унищожаващи постепенно човечеството, то в тази книга те в още по – голяма степен показаха „грозните” си лица, унижавайки и мачкайки човешките същества, създавайки нови свои чудовища и жадувайки повече от всякога за власт!
   Както казах, тази книга беше много по – динамична, както и много по - кървава от предишната, затова за мен беше изненадващо, че в нея научих много повече не само за света на ангелите, техните разбирания, експериментите, които правеха с хората, а също и резултатите от въпросните опити върху хора, но и за главните персонажи – Рафи, Пенрин, също и сестра ѝ -  Пейдж... Беше интересно и, че действието започна точно от момента, в който приключи предишната книга - най – вече заради дългоочакваната реакция на околните след „възкръсването” на Пенрин.
    Не мога да кажа, че Пенрин ме изненадва като героиня, или пък, че ми е любима, тъй като съм се сблъсквала с много подобни персонажи  в други книги, но пък мога да говоря за развитието на Пенрин в тази. В продължението тя отново имаше своите моменти на слабост, колебания, но пък получи много ценни уроци за това как да си борави с най – важното оръжие в света на ангелите – меча, както в сънищата/виденията си, така и на терен срещу свирепи ангели, което според мен я направи много по - уверена в способностите ѝ. Чувствата ѝ през тази книга преминаха през най – различни гами: на страх, отчаяние, гняв от това, което ангелите бяха причинили на сестра ѝ, увереност, смелост. Хората около Пенрин – майка ѝ и един друг персонаж, жертва на ангелските експерименти - Клара, очакваха тя да взема крайните решения, което доразви способността ѝ да се доверява на инстинктите си (това, че те понякога я подвеждаха, е друг въпрос...) 



   Моментите между Рафи и Пенрин почти отсъстваха от тази книга, тъй като самият Рафи нямаше голяма роля преди последните стотина страници на романа. Това не значи, че не научихме страшно много за неговото минало - воинът, който брани не само своите братя-ангели, но и невинните човешки същества, както и за чувствата му във времето на някои емоционални преживявания - всичко това, чрез неговия меч, станал свидетел на по - важните моменти от живота му. 
   Малката, невинна сестра на Пенрин - Пейдж, жертва на ангелски експеримент, също имаше своята голяма роля в някои от важните за книгата битки, превръщайки се в ценно оръжие. Комуникацията между двете сестри не беше особено застъпена в романа, но силно се надявам в следващия да бъде наблегнато на нея, защото смятам, че наистина би се получила чудесна връзка между двете, предвид взаимната загриженост, която изпитват. Майка им и в тази книга действаше по своя леко откачен начин, но пък също така отново доказа колко силна любов изпитва към двете си дъщери.  Колкото до една друга героиня, която споменах по - рано -  Клара, жертва на ангелите, семейната ѝ драма лично за мен бе най - емоционалният момент в цялата книга. И последно - Белиал - ако сте си мислели, че не може повече да го намразите, почакайте да видите лицето му в тази книга!

   Наситена с кървави битки, ужасяващи чудовища, зараждаща се война, емоционални преживявания, продължението на "Ангелско нашествие" няма да ви разочарова нито за миг!

петък, 11 ноември 2016 г.

Ангелско нашествие от Сюзън Ий - ревю


  Изминали са шест седмици, откакто ангелите на Апокалипсиса са слезли на земята, за да опустошат съвременната цивилизация. Банди от освирепели хора населяват деня, а нощта е превзета от страхове и суеверия. В една от тези нощи ангели отвличат невинно малко момиче, а сестра й - 17-годишната Пенрин - е готова на всичко, за да си я върне. 
   Дори да се съюзи с един от тях. 
   Рафи е войн, но, след като е нападнат от своите, се оказва на улицата, тежко ранен и с отрязани крила. От незапомнени времена се е сражавал и е печелел битките си сам, а сега от тази безпомощна ситуация се налага да го спасява една изпосталяла от глад тийнейджърка. 
   Пенрин и Рафи тръгват през изпепеления, обезлюден пейзаж на Северна Калифорния и няма на кого да разчитат за оцеляването си, освен един на друг. В далечината се очертават димящите останки на Сан Франциско, където войнстващите ангели са създали своето укрепление. Там Пенрин ще рискува всичко, за да спаси сестричката си, а Рафи ще се остави на милостта на враговете си, само и само да бъде отново цял...


Благодаря на издателство Емас за предоставеното копие!

   Романът “Ангелско нашествие” успя да изобрази света ни както никога досега! Свят, в който ангелите не са пазители на човешките същества, а рушители на всичко, до което хората са се докоснали. Свят, в който чудовища обитават горите и постепенно стопяват човешкото население. Свят на разединение, мизерия, ангелски задкулисия, свят, в който не можеш да различиш маската от истинското лице. И на фона на целия този ужас, се появява любовната история, която те докосва все повече с всяка следваща страница.

   Това, с което бих искала да започна, е оригиналната идея, която авторката бе заложила в романа. Сюзън Ий напълно разби представите за невинността на ангелите и ролята им на пазители на човешките същества. Белите им крила бяха пропити с кръвта на невинни човешки жертви, а властта, която имаха над хората, ги бе опиянила по ужасяващ начин. Най – ужасяващите сцени в цялата картина обаче бяха разрушенията, причинени от ангелите – градовете, в които къщи и апартаменти бяха загубили ролята си на „дом”, спокойствието и уютът, които завинаги бяха изчезнали от нашия свят. Целият този човешки кошмар контрастираше с ангелският лукс – жилищата, които си позволяваха и човешките роби, които им служеха.
   Пенрин беше точно толкова борбена и силна, колкото очаквах. Силно напомняща за други персонажи от антиутопични романи, героинята ѝ беше от онези, готови на всичко за своите близки (включително на това да вземат за заложник ангел). С голяма доза смелост и малко откаченост, Пенрин се втурна в спасяването на сестра си. На това приключение тя се отправи в компанията на един паднал ангел, чифт бели крила и един смъртоносен меч. Откритията, които направиха по време на своето пътуване по отношение на опитите за човешки бунт, ужасяващите експерименти, дело на ангели, изненадаха не само нея, но и мен.


    Рафи, другият главен герой, беше от онези типове, по които няма как да не си паднеш, заради цялата мистериозност, която струеше от него, кратките отговори, с които удостояваше Пенрин и почти нулевата информация за неговото минало. Идват и онези моменти, в които постепенно го обикваш, заради жестове му – загрижеността за човешкото момиче, което познава от съвсем скоро и готовността му да изложи живота си на риск, заради нея. Аз сметнах за сладка и силната му привързаност към меча и крилата – двете най – големи „орижия” на ангелите. Предполагам, няма да е изненадващо, ако кажа, че Рафи беше един съвсем различен ангел на фона на своите събратя.
    Любовта, пламнала между Пенрин и Рафи, е, разбира се, колкото очарователна, толкова и невъзможна. Но това не ми пречеше да се насладя на всеки един техен по – топъл момент. Връзката помежду им беше низ от забележки, спорове, саркастични коментари и заяждания, но и споделяния на душевни терзания и най - вече подкрепа.
   Колкото до второстепенните герои: от тях най - силно впечатление ми направиха малко откачената, но винаги оцеляваща майка на Пенрин и Пейдж - малката сестра на главната героиня, която в случая  играеше ролята на "жертвата" в книгата - общо взето тази, която я сполитат все лоши неща. И не на последно място, разбира се, злият ангел с черни крила - Белиал, копнеещ за смъртта на любимия Рафи.

   Драматични обрати, ужасяващ антиутопичен свят, ангелско господство, но и невероятна любовна история - ако сте почитатели на подобни елементи, то този роман е за вас!

сряда, 9 ноември 2016 г.

NY Times By The Book Tag



Преди доооста време бях тагната от Мели да направя този таг и най - накрая намерих време! Йей! Винаги съм искала да посетя Ню Йорк и съм нетърпелива да отговоря на въпросите, вдъхновени от този град, затова направо към тях:

1.Коя книга е на нощното ти шкафче?
- Книгите са няколко: "Ще бъда до теб", която никак, ама никак не ми допада, "Щиглецът" - ОМГ! ОМГ!!!!, "Друговремец", която вече е насъбрала доста прах и седи от около четири месеца, "Чукът на Тор", която започнах съвсем наскоро и определено ми допада.

2.Коя беше последната наистина добра книга, която прочете?
- Колебая се между "Уаби-саби" и "Звезден полет", защото ги прочетох горе-долу по едно и също време, а и двете смятам за наистина страхотни четива, които заслужават внимание.

3.Ако можеше да се срещнеш с един автор – мъртъв или жив, кой би бил той? Какво би искал да знаеш?
- Мргарет Мичъл, без капка колебание! Основният въпрос, който бих искала да я попитам, е свързан с изграждането на толкова силен, целеустремен и независим женски образ като Скарлет - как е успяла до го постигне във времето, в което не само героинята ѝ, но и тя е живяла.

4.Кои книги на рафта ти може да ни изненадат?
- Може би две нови попълнения - два романа на Агата Кристи. Не знам... вероятно също и "Цар плъх", "Не казвай сбогом", ооо, а и една много стара книга, която все още не съм чела, но имам желание - "Няколко зелени листа" от Барбара Пим.

5.Как организираш своята библиотека?
- Всеки път различно -  в момента е по жанр.

6.Коя е книгата, която си имал намерение да прочетеш, но още не си? Чувстваш ли се неудобно, че все още не си прочел някоя книга?
- Не съм от хората, които се чувстват зле, че не са прочели дадена книга. Дали има такива, които мнооого искам да прочета, а все още не съм... - ДА, определено. Целият ми рафт с непрочетени книги.

7.Разочарование, надценена или просто лоша: Коя е книгата, която си мислил, че ще харесаш, но не си? Коя е последната книга, която не си довършил?
- Не си спомням кога за последно ми се случи да не довърша книга, но за такава, която ме е разочаровала - "Червен изгрев". Очаквах много от нея, но в крайна сметка ѝ дадох само една звездичка. 

8.Какъв тип истории те влекат? Какви истории избягваш?
- Честно казано - всякакви. Разбира се, обичам си най - много фентъзи романите, но съм чела и добри исторически романи, даже и едни психологически трилър, който ми допадна, мистерии, романтики.... Избягвам историите с лош край. 

9.Ако можеше да задължиш президента да прочете една книга, коя би била тя?
- Уф...

10.Коя е следващата книга, която планираш да прочетеш?
- В момента чета четири книги, така че нека първо свърша с тях... Иначе - "Ясновидците" от Либа Брей.

вторник, 1 ноември 2016 г.

Уаби-саби от Франсеск Миралес - ревю

   След внезапната раздяла с годеницата си Самуел е съсипан и всичко започва да губи смисъл. Точно тогава обаче две пощенски картички със загадъчното послание „Уаби-саби“ променят завинаги живота на четиридесет и пет годишния университетски преподавател. С намерението да открие тайнствения човек, изпратил картичките, Самуел заминава за Страната на изгряващото слънце. Там той получава най-важния урок, а една японска философия се оказва в основата на ново начало, изпълнено с надежда. 


Изключителни благодарности на издателство AMG за предоставеното копие от книгата!

   “Уаби-саби” беше едно от най – вдъхновяващите четива, които съм чела! Един испанец се потапя в японската култура, за да се получи незабравим разказ за неизбежните промени, които настъпват в живота и стремежът винаги да извличаме ползите от тях, за пътуването към себе си, изпълнено с предизвикателства и за съвършеното в несъвършенствата!
   Първото, на което искам да обърна внимание и което силно ме привлече в романа, беше идеята за пътуването – пътуването като начин за опознаване не само на една съвсем различна култура и разбирания, но и пътуването като начин да опознаеш себе си, да се справиш с предизвикателствата на живота и да загърбиш миналото. Спонтанното пътешествие на главния герой – Самуел, до Япония, очарова с множеството описания на забележителности в държава като Япония, малките барове из тъмните улички, в които песните и музиката носят своите послания и интересните личности, с които героят му се запознава. Това, което в най – голяма степен го промени и може би му вдъхна сили да продължи след неочакваната раздяла, бе японският термин „уаби-саби” и разкритието какво всъщност стои зад него, а именно - да откриеш красотата в несъвършенствата. Макар Самуел понякога да не разбираше докрай това послание, при завръщането му в родна Барселона, то със сигурност го беше променило в голяма степен.
   Един подобен вдъхновяващ роман не би бил същият без героите-помощници”, както е термина в приказките. Започвайки с един от първите такива – добронамереният съсед на Самуел – Титус, който бе „режисьор” и „сценарист” на заминаването, променило живота на главния герой, продължавайки с Габриела – зарязалата го годеница, която през цялото време насърчаваше промените, случващи се в живота му и завършвайки с мистериозните Мизуки и Окамура, с които персонажа на Самуел се запозна в Япония. Мизуки беше и героинята, която заедно със Самуел търсеше житейски отговори и мисля, че познанството промени в голяма степен и нея и разбиранията ѝ за живота.


   „Уаби-саби” е трогателна история с вълнуващи описания, разказваща за житейските трудности, пътят на себеопознаването, пътешествията, за голямата мъдрост в малките неща и да, за красотата в несъвършенството. А почитателите на “Най – хубавото място на света е точно тук”  и стила на писане на Франсеск Миралес определено няма да бъдат разочаровани от това четиво.