петък, 30 септември 2016 г.

Какво прочетох през септември

credit
Отново страхотен читателски месец - този път с 10 заглавия! Ето ги и тях:

1.Летни дни, летни нощи. Ревю - тук. Оценка: 3/5 звезди.

2.Марсианецът - Анди Уеър. След дъъълго отлагане на прочитането на тази книга - четох я цели 4 месеца, най - накрая успях! Много забавна, научна, най - вече актуална, заради мястото, на което се развива действието и откритията за живота на Марс, които наскоро достигнаха до нас. Влюбих се в книгата и се забавлявах истински, докато я четох. Единствената ми забележка е, че очаквах един по - реалистичен поглед върху това как се отразява самотата на човешката психика. Оценка: 4/5 звезди.

3.Хари Потър и огненият бокал - Дж. К. Роулинг. Оценка: 5/5 звезди, разбира се - най - любимата ми книга от поредицата към момента!

4.Аз още броя дните - Георги Бърдаров. Рядко посягам към български автори, но този беше изключение, заради шума, който се вдигна около книгата му. Виждам и разбирам какво читателите са харесали у романа, но лично мен той не ме докосна по никакъв начин - книгата определено не беше моето четиво откъм стил на писане. В никакъв случай обаче не съжалявам, че я прочетох, защото тя ме запозна с доста исторически събития (разказва се за войната в Сараево), за които към момента не знаех. Оценка: 2/5 звезди

5.Всичко, всичко - Никола Юн. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

6.Кажи ми три неща - Джули Бъксбаум. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

7.Роклята - Софи Никълс. Това, което обикнах в книгата, беше стилът на писане - толкова изящен, красив, описателен и докосващ! Чисто откъм сюжет книгата не беше нищо особено, но бе истинско удоволствие да чета този низ от думи, излязли под перото на авторката! Със сигурност за мен романът беше необикновен и трогващ, разказвайки ни за една майка, готова на всичко за детето си, за болезнени моменти от миналото и за красотата, криеща се в старите дрехи. Оценка: 4/5 звезди.

8.Стихотворения - Катул. Ще бъда откровена и ще си призная, че не прочетх абсолютно всички стихотворения, независимо, че те така или иначе бяха малко.  Припомних си любовните му стихотворения, които успяваха едновременно да ме накарат да се усмихна и засмея и да ме докоснат. Четох някои от нападките му, които наистина бяха много забавни, заради грубите думи, изпълнени с жлъч. Харесва ми колко откровен и директен е Катул в стихотворенията си, но на моменти ми идваше леееко арогантен (добре де, много арогантен!). Оценка: 3/5 звезди.

9.Хари Потър и орденът на феникса - Дк. К. Роулинг. Оценка: 5/5 звезди.

10.Брит - Мари беше тук - Фредерик Бакман. Съвсем скоро възнамерявам да напиша ревю за тази книга, затова няма да навлизам в подробности. Беше написана с изключително чувство за хумор, но това, което най - много ме впечатли бе, че от забавно четиво се превърна в такова, което навлиза все по - навътре в човешката душа, за да разкрива историите на едни в началото непознати герои, които в края чувстваш като свои близки. Несъмнено много трогателен разказ за това да опознаеш себе си и другите и да започнеш да живееш истински! Оценка: 5/5 звезди.

неделя, 25 септември 2016 г.

The Autumn Book Tag

credit
Благодаря на Теди за този таг :) От своя страна тагвам всички нетагнати до момента. 

1.Кое е любимото ти нещо относно есента?
- Цветовете, ароматите, любимите топли напитки, които отново мога да пия, раздърпаните жилетки и цветните шалове, които отново влизат в гардероба ми и още мноого неща - наистина обичам есента!

2.Коя книга ти напомня за училищните дни?
- Много са книгите на такава тематика, но може би "Академия за вампири" - четях поредица, докато ходех на училище, а и самото действие се развива в... училище, така че....

3.Коя корица ти напомня за есента?

 

4.Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?
- Досега не съм чела книги от този жанр...

5.Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?
- ... нито пък гледам такива филми. Единственият "хорър" филм, който съм гледала е "Знам какво направи миналото лято"

6.Кое излизане на книга през есента очакваш най-много?
- Като фенка на Ришел Мийд няма начин да не изгарям от нетърпение за "Бляскавият двор"

7.Кое излизане на филм през есента очакваш?
- "Домът на мис Перигрин за чудати деца" има обещаващо интересен трейлър, затова и нямам търпение за самия филм.

8.Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?
- Планирам да завърша книгите, които чета в момента: "Брит - Мари беше тук", петата на Хари Потър и "Друговремец", а после да се захвана с "Призраци в моята глава" и "Щиглецът"

сряда, 21 септември 2016 г.

Моето мнение за септемврийския BOPS - училищни трепети

BOPS в компанията на няколко книги от библиотеката ми ;)
   Здравейте! Днешният ми пост ще бъде малко по - различен и ще представлява представяне на септемврийския BOPS - съдържанието на кутията и моето мнение за нея. 
   Преди всичко много искам да благодаря на Алекс и Райс от Четат ли двама за това, че ми предоставиха възможността да се докосна до тази прелест - BOPS (Box of paper smiles)! Благодарна съм и за това, че получих кутията лично и имах шанса да се запозная с тях - и двамата са страшно готини и лъчезарни, а малкият им господин е очарователно сладък! Пожелавам им след години, когато той се научи да чете, да станат Четат ли трима :))

   А сега към основната част на този пост - съдържанието на септемврийския BOPS, чиято тема беше УЧИЛИЩНИ ТРЕПЕТИ. 


Нямах абсолютно никакво търпение за кутията и нещата, които съдържа, затова точно 5 мин., след като Алекс напусна книжарницата, в която работя, с колежката ми отворихме кутията, за да видим глезотийките, които съдържа и най - вече - книгата <3 

   Денят, в който книгата е достигнала до своите получатели, "Всичко, всичко" все още не беше по книжарниците, затова поздравявам Алекс и Райс за това предварително копие, с което са зарадвали толкова много читатели. Самата аз прочетох книгата по - рано, защото Ибис бяха така мили да ми предоставят копие от книгата. Ревюто ми може да видите - тук. И след като вече съм прочела романа, мога да заявя, че той е напълно в тон с темата - Училищни трепети! Историята е много сладка и романтична, а едно развлекателно четиво е напълно подходящо за началото на учебната година. Относно това, че в момента имам две копия на книгата - вероятно ще организирам нещо като giveaway, но все още обмислям допълнително нещата, затова ще пиша по - натам във времето.



За съжаление, на снимката една част от писмото е изрязана :(
И така, след книгата продължаваме с готините неща от кутията - този много сладък медальон с надпис "After all this time? Always.", който сложих на врата си веднага след като го видях ииии... ПИСМО! От Хогуортс!!! Интересен факт -  в момента съм до петата книга от поредица за Хари Потър, така че и двете неща изцяло се връзват, освен с кутията, и с читателското ми настроение в момента. Отново моите поздравления за оригиналната идея на Алекс и Райс с писмото!





   Последното, но не по важност, нещо в кутията - тази чаша, свързана този път с поредичката за Пърси Джаксън. Посланието на чашата е точно и ясно, а именно - Even demi-gods need coffee in the morning. Със сигурност ще си я ползвам с най - голямо удоволствие. 








Сравнявайки тази кутия с останалите досега, мога да кажа, че Алекс и Райс наистина са надминали себе си и с всяка следваща ни изненадват все по - приятно и по - приятно. Вече не знам какво да очакваме от следващата. А като казах "следващата", темата за октомврийската кутия е "Принцеси под прикритие" и можете да я поръчате от фейсбук страницата на BOPS - побързайте, защото срокът е до 5 - ти ;)

А ето и още няколко мнения за септемврийския BOPS в блоговете BloodyroseredWritingisfunbooksSknigavraka и във влога на IvShadow

Нещата от BOPS в цялата си прелест :)

събота, 17 септември 2016 г.

Кажи ми три неща от Джули Бъксбаум - ревю

    Джеси Холмс е принудена да загърби старите си живот и приятели в Чикаго, за да се премести в слънчевата и в началото не толкова дружелюбна атмосфера на Калифорния.  Новото семейство сблъсква Джеси с отварянето на стари рани, а в новото училище тя се запознава както с нови приятели, така и с настървени врагове. Това, което Джеси изобщо не очаква, се поява под формата на имейли, а именно – анонимен приятел, който започва да ѝ дава както съвети за „новобранци в училището”, така и да разкрива някои от най – съкровените си мисли и терзания. Отначало подхождайки със съмнение, Джеси постепенно разкрива и своите семейни проблеми, търсейки опора в анонимния НН (Някой Никойски).  Но кой е НН? Изглежда почти всички в училището са кандидати за позицията на НН и затова Джеси, следвайки знаците, започва да се опитва да разплете мистерията около тайнствения образ. Но дали ще успее без малко помощ от самия него?

Благодаря на издателство Егмонт за предоставеното копие! :)

   “Кажи ми три неща” е сърдечен разказ за новото начало и новите запознанства, но и за старите рани и старите приятелства. Романът ни среща с една героиня, която по свой начин преживява някои тежки травми от миналото, докато в настоящето си се сблъсква с нови трудности.  Книгата е много лека и приятна, но между сладките моменти, предизвикващи усмивки, се прокрадват и  горчиви теми като загубата на родител, изгубеното доверие, тормозът в училище и т.н.
   Ще започна с Джеси.  За Джеси могат да бъдат изредени хиляди определения, но това, което ми изниква първо в ума е „естествена”. Тя беше много естествен персонаж, който не се притесняваше да бъде себе си, независимо от подлите коментари на съученици и независимо дали бе в училище или във виртуалното пространство. Макар и страхувайки се от новото начало, Джеси, бидейки себе си, преминаваше през трудностите с високо вдигната глава, печелейки няколко верни приятели, но и известен брой злобни неприятели. Другото, което изключително много ми хареса при изграждането на нейния образ, бе как приемаше болката и тъгата. Авторката беше представила много реалистично последствията от загубата на родител и ако в повечето книги те са споменати „между другото”, то в тази героинята на Джеси преживяваше отново и отново загубата на майка си, дали споделяйки с НН, или припомняйки си съкровени моменти с нея. Затова и болката присъстваше като образ през цялото време на книгата, но без да бъде твърде тежко и драматично.


   Пристрастих се към връзката на Джеси с НН! Голяма част от днешните връзки започват виртуално, но анонимността на НН в тази не предвещаваше разказ със зловещ край, защото авторката си служеше много красиво с думите и направи тяхната история очарователно сладка. Хареса ми как Джеси и НН споделяха постепенно късчета от животите си,  използвайки само и единствено думите. Без визуален контакт. Без докосвания и откраднати целувки. Емоциите преливаха от съобщенията, разменени помежду им, дори тогава, когато си казваха дребни шегички, или споделяха по три на пръв поглед незначителни неща за себе си.
   Допадна ми, че Джули Бъксбаум беше вкарала с всеки един персонаж и по една важна тема. Със Скарлет, най – добрата приятелка, която Джеси се бе наложило да изостави в Чикаго, беше засегнала темата за това дали разстоянието наистина разделя хората, или това го правят самите те – вглъбени в собствените си проблеми и глухи за чуждите такива. С образа на бащата на Джеси, авторката бе вмъкнала темата за загубата на доверието и това как децата престават да споделят с родителите си, не заради възрастта, в която са, а заради нежеланието на възрастните да чуят и разберат техните чувства. Итън – героят, когото обикнах почти веднага, предаде урок за това как не бива да съдим за хората по тяхната външност, или пък по тяхното семейство. И след като споменах вече Итън – няма как да не кажа колко сладко беше, че именно поезията го свърза с Джеси - нещото, което беше толкова важно за нея в личен план. Постепенно се разбира и за страстта му към музиката – не онази, включваща шумни концерти и пищящи момичета, а по – скоро тази, включваща подрънкване на китарата за любим човек.

   "Кажи ми три неща" е книга, в която (1) наред със забавните моменти, присъстват и някои драматични и много емоционални такива, (2) героите ще ви накарат да се привържете към тях и техните истории, (3) любовната история е толкова сладка, че си нямате и на идея!

четвъртък, 15 септември 2016 г.

Всичко, всичко от Никола Юн - ревю

   Заболяването ми е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко – аз съм алергична към света. Никога не излизам от вкъщи, не съм била навън от седемнайсет години. Единствените хора, които виждам, са мама и медицинската ми сестра Карла.
   Ала един ден пристига камион за пренасяне. Нови съседи в къщата до нас. Надниквам през прозореца и го виждам. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му. Усеща, че го наблюдавам, и вдига поглед към мен. Аз не извръщам очи и продължавам да го зяпам.
   Името му е Оли. Искам да разбера всичко за него. Така и правя. Научавам, че е забавен и кипящ от живот. Научавам, че очите му са с цвета на океана. Научавам, че когато говоря с него, целият свят се разкрива пред мен, и усещам как се променям… Започвам да искам всякакви неща. Искам да изляза от моя въздушен балон. Искам всичко, всичко, което светът има да ми предложи.


Много благодаря на издателство Ибис за предварителното копие – изключително приятна изненада!

   „Всичко, всичко” разказва за една много нетипична болест, което я направи много интересна в очите ми. Книгата се отличи от останалите в жанра с разказа си за едно момиче, чийто достъп до света бе спрян от едни бели стени и едно стъкло. Очаквайки да засяга теми като депресията, самотата, болката, останах приятно изненадана като получих романтична, забавна, нежна и леко драматична история.
   Романтичната история бе предвидима през цялото време, но пък не мога да отрека, че ѝ се насладих изцяло. За сметка на романтичния сюжет, обаче, книгата съдържаше малки изненади под формата на различни картинки и графики – мейли, таблици, чатове, СМС – си, които бяха любезно оформени от самия съпруг на авторката. Това може би внесе една забавна нотка в книгата, предвид ужасната болест на Мади, главната героиня и семейните проблеми на Оли – другия главен герой.
   Колкото до мрачните теми в романа – авторката се бе постарала да ги поднесе по възможно най – безболезнения начин – опитваше се да не навлиза надълбоко в чувствата на героите, но и не ни лиши от тях. Юн ни представи две много различни семейства – Мади и майка ѝ, които бяха олицетворение на грижовността и любовта - интересното в случая бе, че Никола Юн изобличи прекомерната любов и грижа като недостатъци, показвайки ни как любовта ни към някого, понякога може да го погуби. На другия полюс беше семейството на Оли, където се питаеха чувства на страх, недоверие, болка, а тук авторката бе засегнала една важна и актуална тема – домашното насилие.
   Далеч от цялата тази драма и тъга, баха характерите на самите главни герои. Мади – мечтателката, страстната читателка, която така копнееше да опознае света извън стените на стаята си и отвъд страниците на книгите. Момичето, което продължаваше да поема глътки въздух, дори и когато най – близкият ѝ човек – майка ѝ, казваше, че няма надежда да се докосне до красотата на външния свят. Оли – момчето, което се обличаше в черно, но притежаваше душа цветна, колкото дъгата. Любопитен,  остроумен, забавен – той беше най – голямата опора, бих казала дори надежда за Мади. Връзката им бе очарователна и дори страстна по един много ненатрапчив начин. Любовта им се състоеше в малките жестове, водещи до големи последици – едно „драсване” на мейл/съобщение, едно излагане на външна среда с непочистен от филтри въздух, едно заминаване за Хаваите...

   „Всичко, всичко” беше една прекрасно написана сладко-горчива история, разказваща най – вече за любовта – тази, която погубва и тази, която спасява, история за мечтите, неочакваните запознанства, които променят животи, история за загубата и семейството – с всичките му несъвършенства.

неделя, 11 септември 2016 г.

End Of Summer Book Tag


1.Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото. 
- "Крадецът на книги" е топ книгата, която нямах търпение да прочета! Чаках близо година, за да я държа в ръцете си и чета.

2.Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.
- Може би "Пркачен"? Спомням си, че доста бързо я прочетох.

3.Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.
- Продължението на "Тъмна дарба" - "Неизчезваща" определено ме държа на тръни.

4.Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция. 
- За съжаление, нямаше такава, понеже не ми е удобно да чета по време на път. 

5.Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.
- "Марсианецът" - започна много мудно и с множество термини, но постепенно ме погълна. И все пак я четох цели четири месеца.

6.Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.
- Вероятно "Парченца от нашия живот" - поне такова чувство имах аз.

7.Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.
- "Кралят беглец"! Доста говорих за нея и за това, че изобщо не ми хареса...

8.Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.
- Ще отговоря със същата книга, защото имаше много книги, от които очаквах повече, но чак да съм ги завършила трудно...

9.Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.
- "Илумине" не ме остави точно без думи, но беше способна да ми затаява дъха често-често.

10.Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.
- Често съм казвала, че нямам навика да си записвам цитати, но много от нещата, написани в "Крадецът на книги", ме накараха да "философствам"

11.Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.
- Какво друго бих могла да отговоря, освен "Летни дни, летни нощи"?

12.Лятна любов: Книга, която би препоръчал отново и отново, заради емоцията, която носи.
- "Гънка във времето", а емоцията е - магия!

13.Залезът на лятото: Книгата с най-красивия финал.
- Финалът на "Крадецът на книги" беше eдновремeнно красив и тъжен, този на "Гънка във времето" - очарователен, а пък тези на "Прикачен" и "Марсианецът" ме оставиха с широка усмивка.

петък, 9 септември 2016 г.

Летни дни, летни нощи - ревю

    Може би е заради дългите мързеливи дни, а може би жегата прави всички малко луди. Каквато и да е причината, лятото е перфектното време за любов.
   „Летни дни и летни нощи” съдържа дванайсет любовни разказа, написани от някои от най-популярните тийн автори, а подборът е на световната сензация Стефъни Пъркинс! Тези истории ще ви накарат да бленувате за разходки край морето по залез, за първи целувки и тръпка по цялото тяло, ще ви напомнят за ония мигове, в които дъхът е секвал и нищо, освен любовта, не е имало значение…
   Решението е просто – грабвайте слънчевите очила, плажната чанта и тази книга!
   Имате дванайсет прекрасни причини да се насладите на слънцето.
   И да се влюбите.

   Ще започна с това, че честно казано не си падам много-много по разказите, защото обичам да се привързвам към героите, а при текстове, дълги около 30 – тина страници, това е малко вероятно. За мое щастие, част от разказите оправдаха това и ме караха да се усмихвам широко в малкото минути  време, което съм имала да се докосна до тях. Разказите са цели 12 и е напълно нормално да имаше такива, които страшно много харесах, такива, които просто ми допаднаха и такива, които изобщо, ама изобщо не ме впечатлиха. А ето и самите разкази:

1.Глава, люспи, език, опашка – Лий Бардуго. 4/5 звезди
- Харесвам стила на писане на Лий Бардуго още от поредицата ѝ „Гриша” и смятам, че беше доста подходящо именно нейният разказ да бъде първи, защото писането ѝ е наистина увлекателно. Самата история съдържаше в себе си мистерии и тайни, които биваха разкрити постепенно – авторката ни даваше жокери за тях по време на целия разказ, но въпреки всичко, финалът беше изненадващ. Любовната история също се движеше плавно, минавайки през етапите на непълно непознати, приятели, най – добри приятели и... нещо повече от това. Общо взето, всичко ми хареса в разказа, освен моментите, когато авторката твърде много се увличаше в описанията.
2.Краят на любовта – Нина Лакор. 4/5 звезди
- Този разказ изцяло ме потопи в лятото и емоциите, които го съпътстват, носейки духа на летни увлечения и лагерни приключения. Харесах това, че разказът се съсредоточаваше върху постепенното опознаване между двете героини и топлата връзка, която създадоха помежду си. Може да се каже, че той носеше сладко-горчив вкус, защото на преден план бяха извадени чувствата – както прекрасните от лятната любов, така и лютивите, свързани със семейството.
3.Последна съпротива в „Синегор” – Либа Брей. 2/5 звезди
- Обичам „Кралици на красотата” от Либа Брей, но в този разказ тя сякаш бе изневерила на стила си на писане. Действието на разказа се развиваше в кино - авторката бе вкарала „страшни” елементи, но по твърде неумел начин и всъщност не беше никак страшно. Любовната история също не успя да ме докосне... Единственото, което ми допадна, беше хуморът и може би не бих имала нищо против, ако Либа бе написала една изцяло хумористична история – нещо, в което е доказала, че я бива от „Кралици на красотата”.
4.Нездрави удоволствия – Франческа Лия Блок. 2/5 звезди.
- Дни, след като съм чела сборника, продължавам да недоумявам - кому беше нужно имената на героите да бъдат представени с инициали? Странен опит да бъдеш оригинален... Този разказ носеше духа на лятото с танците и среднощните купони, но любовната история беше далеч от любовна и не мисля, че за някого е било особено приятно да чете за темите, които авторката бе засегнала в него. Може би, ако разказът беше в друг сборник, или бе отделна книга, бих го оценила по друг начин, но според мен той категорично не биваше да присъства сред „любовни истории”
5.След деветдесет минути завийте на север – Стефъни Пъркинс. 3/5 звезди.
- Глътка свеж въздух след тези два разказа, които никак не ми харесаха, беше разказът на Стефани Пъркинс. Ако трябва да съм честна, очаквах повече от него и много ми се искаше да бъде 4 или 5 звезди, но... Хареса ми, но дали беше нещо особено? Не мисля. Несъмнено самият разказ беше написан много добре, обикнах и персонажите, но като читател, който обича действието и това във всеки момент да се случва нещо, не останах много очарована. Както и да е, този разказ предлага много хумор и любов.
6.Сувенири – Тим Федерле. 2/5 звезди
- Виждам какво са харесали повечето хора в този разказ – да, той наистина е по – различен от останалите, защото се говори за раздяла, но проблемите ми с историята се състояха в това, че ми липсваше неочакваният щастлив край – през цялото време на разказа се знаеше какво ще се случи и то наистина се случи. Трябва да отбележа и това, че мразя, когато хората се опитват да предопределят бъдещето и определят дни за... „скъсване” – що за глупост? А и очаквах раздялата на двамата герои да ме докосне повече, но просто не изпитах нищо.

Жалък опит да опиша в картинка част от разказите...
7.Инерция – Вероника Рот. 5/5 звезди. О, да!
- Най – накрая стигнахме и до моя любим разказ! Ще започна с това колко много харесах цялата идея на разказа – връщането на общите спомени (тук проличава страстта на Рот към антиутопиите, заради този дистопичен елемент) и самата идея да изживееш отново свой любим момент с близък човек, било то и на смъртно легло. Разказът беше едновременно забавен, тъжен и носталгичен, но и романтичен - съдържаше всички онези емоции, за които обичам да чета. Двамата главни герои бяха очарователни, а историите, които споделиха и моментите, които преживяха заедно отново – нежни и сърдечни.
8.Любовта е последното прибежище – Джон Сковрон. 1/5 звезди
- Може би бе неизбежно след прекрасния разказ на Рот, да няма такъв, който крайно да ме разочарова! Дори и не знам какво толкова има да се каже за този разказ. Не ми хареса начинът, по който бе представна историята и не разбрах напълно защо е така – ставаше въпрос за богаташи, които общуваха помежду си като че са в 17 век, а самото действие си се разиграваше в съвремието. Двамата главни герои, от такива, които не вярват в любовта, се влюбиха един в друг, но дори и не разбрах кога стана това, защото почти нямаха общи сцени.... Оххх, наистина изобщо не ми хареса!
9.Късмет и довиждане – Бранди Колбърт. 3/5 звезди
- За съжаление и този разказ ме разочарова. Може да се каже, че бяха засегнати интересни теми, свързани със семейството (а вяло и депресията), но  като представяне на сюжет – не беше нищо особено. Накратко – разказваше се за момиче, загубило майка си, на което предстоеше да се „сбогува” (в смисъла на заминаване) и с братовчедка си, превърнала се в нещо като нейна майка. Разказът проследи самото приемане на раздялата, като беше включена и романтичната нотка – за мен тя бе твърде бегло засегната, но давам допълнителна звездичка, заради трогателните семейни моменти и краят, който, ако не друго – бе положителен.
10.Чисто нова атракция – Касандра Клеър. 5/5 звезди
- Това може би е вторият ми любим разказ. Обсебена съм от стила на Касандра Клеър, а в този свой разказ, според мен тя бе използвала целия си талант. Невероятно е как само за няколко страници бе създала толкова вълшебна и приказна атмосфера, донякъде и зловеща, такива поглъщащи герои и злодеи и такава тръпка и напрежение! Мястото, на което се развиваше действието – карнавал, бе достатъчно интересно, но в съчетание с останалите елементи, се получи наистина изключителен разказ. Любовна история малко в стил „Джейс и Клеъри” и забързано действие – това ми трябваше, за да се влюбя.
11.Хиляда начина, по които всичко това може да се обърка – Дженифър Е. Смит. 4/5 звезди
- Този разказ включваше малко по - различни герои - герои аутисти. Главната героиня беше надзирателка на малки деца (не си спомням дали бяха в детска градина) и едно от децата притежаваше въпросното заболяване аутизъм - допадна ми как авторката бе представила това психическо разтройство не като тежка болест, която задължително те прави аутсайдер, а като различен начин, по който мозъкът работи и разглежда нещата. Друго доказателство, че аутистите не са задължително аутсайдерите на обществото, Смит бе вкарала в другия персонаж - аутист, за когото почти до края не се знаеше, че е такъв. Любовната история не беше никак натрапена, а се състоеше в дребни и сладки моменти между двамата главни персонажи, които постепенно разкриваха красотата на любовта...
12.Картата на мъничките съвършени неща - Лев Гросман. 5/5 звезди
- Страшно много харесах този разказ, именно заради "мъничките съвършени неща" в него! Да започнем със самия сюжет на разказа и как двамата главни герои изживяваха всеки ден отново и отново, гледайки как хората около тях извършват всеки ден едни и същи дейтвия... отново и отново, продължим с идеята на героите да съпреживяват най - невероятните моменти през този ден, случили се час по час, за да завършим с тайната, криеща се зад този повтарящ се ден, която бе повече от трогателна и сърцераздирателна! А дори не съм споменала очарованието на любовната история... Този разказ беше възможно най - добрия финал за сборника! 

сряда, 7 септември 2016 г.

Top 5 Wednesday (13)


Днешният топ 5 е адски интересен и нямаше как да не го направя, а именно - герои, които бихме искали да бъдат част от семейството ни. И понеже нямам никакво търпение - започвам, без да губя повече време!

5.Кат от "Фенка" - Много бих искала Кат да бъде моя... братовчедка, да речем. Бихме могли да обсъждаме книги, книги и... книги! А и със сигурност бих могла да си говоря дълго с нея за фенфика ѝ - героите и света, които е изградила.

4.Бет от "Прикачен"  - А ето, че и втора героиня на Роуъл се появява на хоризонта. С радост бих приела Бет в семейството като моя леля! Тя беше адски забавна и саркастична, мнооого романтична - мисля, че би ми дала добри съвети относно връзките, а и би била невероятна компания за клюки и пазаруване.

3.Ханс Хуберман от "Крадецът на книги" - Емоционалната интелигентност на този герой ме докосна по особен начин. Той беше бащината фигура за малката Лизел в моментите, в които тя най - силно се нуждаеше от това. Ханс бе и един от най - прекрасните бащи от книги някога!

2.Лиъм от "Тъмна дарба" - Причините да се спра на Лиъм за мой брат са многобройни - да започнем с това, че той е изключително мил и чаровен - винаги и по всяко време, оптимист до последно, деликатен в повечето моменти и винаги готов да помогне. Беше готов да жертва себе си, заради останалите в групата и съм убедена, че би бил до мен в трудните ми моменти.

1.Сидни от "Кръвни връзки". - Неведнъж съм казвала колко много искам Сидни да ми бъде сестра... или аз самата да бъда Сидни. Е, в случая много бих искала тя да бъде моя сестра, защото винаги съм я смятала за много интересна личност, а и чувствам наистина силна привързаност към героинята ѝ.

събота, 3 септември 2016 г.

Intergalactic Book Tag

credit
Благодаря на Теди за този таг :)

1.Космос: Назови книга, която не принадлежи на този свят (необикновена) – развива се на място различно от твоето.
- "През вселената" от Бет Ревис - една книга, която четох преди доста време и "Марсианецът" - книгата, която чета в момента. 

2.Черна дупка: Книга, която напълно те е погълнала.
- Много книги са ме "поглъщали", но последната такава е може би "Гънка във времето" от Маделин Ленгъл. 

3.Светлинна скорост: Назови книга, за която си толкова нетърпелив, че би пътувал със светлинна скорост, за да я вземеш.
- И аз като Теди нямам никакво търпение за "Бляскавият двор", защото.... РИШЕЛ МИЙД! Друга, за която тръпна в очакване, е финалната книга от трилогията "Тъмна дарба". "Всичко, всичко" и "Сирената" не остават по - назад.

4.Мъглявина: Назови книга с красива корица.
- Постоянно на подобни въпроси отговарям с трилогията "Трил", но кориците наистина са страшно красиви.

5.Мултивселена: Назови spin-off поредица, която обичаш.
- Ще изневеря на себе си, ако не кажа "Кървни връзки"...

6.Гравитация: Назови любимата си двойка, която сякаш се привлича с гравитационни сили.
- ... а също и ако тук не отговоря Сидни и Ейдриън.

7.Големият взрив: Назови книгата, която те запали по четенето.
- През различните ми периоди на читател, това са били различни книги: "Лили Чудото", "Задната къща", "Здрач", "Игрите на глада".

8.Астероид: Назови кратка история или новела, която обичаш.
- Новелите в "И заживели щастливо" все още ме карат да се усмихна, така че казвам тях <3

9.Галактика: Назови книга с няколко гледни точки.
- Много ли ще е банално, ако кажа "Дивергенти"? Само за нея се сещам в момента...

10.Космически кораб: Назови заглавие на книга, което би било идеално име за космически кораб.
- Все още съм на вълна "Дивергенти", затова не ме съдете, но "Фор"? Добре ли звучи?

четвъртък, 1 септември 2016 г.

Какво прочетох през месец август + какво искам да прочета през септември



Хей, хей! Ето че още един месец се изниза и за моя радост този път той беше ползотворен. Освен на много хубава музика, се насладих и на прекрасни (и не толкова прекрасни) четива - цели 9, при това. А ето и кои са те:

1.Хари Потър и стаята на тайните - Дж. К. Роулинг. Тази поредица ми носи голяма наслада всеки пък когато разлиствам страниците. Не възнамерявам да говоря по отделно за всяка една от тях, тъй като си мисля да направя един общ пост, след като прочета цялата поредица. Оценка: 5/5 звезди.

2.Кралят беглец - Дженифър Нилсен. Изобщо не харесах продължението на "Фалшивият принц". Наистина очаквах нещата да се подобрят, но всъщност втората книга беше по - предвидима и скучна и от първата. Героите не успяха да ме докоснат в първата книга, не го направиха и в тази. Не възнамерявам да говоря повече за поредицата, нито пък да я довършвам. Оценка: 1/5 звезди.

3.Правилата на привличането - Симон Елкелес. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

4.Верижна реакция - Симон Елкелес. Ревю - тук. Оценка: 3/5 звезди. Силно се надявам следващата книга на Симон Елкелес да не включва любовно - омразни отношения и вечното "лошо момче".

5.Сърца за разбиване - Али Новак. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

6.Златният мост - Ева Фьолер. Ревю - тук. Оценка: 3/5 звезди.

7.Гънка във времето - Маделин Ленгъл. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

8.Хари Потър и затворникът от Азкабан - Дж. К. Роулинг. Ще бъда лаконична и ще кажа само, че тази книжка ми хареса мааалко по - малко от останалите, защото действието ми се стори струпано в края на книгата. Оценка: 4/5 звезди.

9.Гневът и зората - Рене Ахдие.  Ревю - тук. Оценка: 3/5 звезди.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

А сега към книгите, които много ми се иска да прочета през септември - освен "Друговремец", "Марсианецът" и книгите за Хари Потър, които остават от предишния ми tbr, смятам да добавя и "Летни дни, летни нощи" - дори този сборник излиза на челни позиции в списъка, защото лятото почти свърши, а аз все още не съм прочела разказите.... Друга книга, на която ще се спра (ако имам време), смятам да е "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров, защото съм чела наистина страхотни неща за нея.