четвъртък, 30 юни 2016 г.

Ема от Алегзандър Маккол Смит - ревю

    Запознайте се с една млада жена, която мисли, че знае всичко.
   Обикновено минава доста време, докато опознаеш самия себе си, а за Ема Удхаус пътят към себепознанието едва започва. След като завършва следването си, Ема се връща в семейното имение в Норфолк, където иска да основе фирма за интериорен дизайн. Скоро Ема се сприятелява с Хариет Смит – наивно и бедно, но очарователно млада момиче. Хариет се превръща в истинско вдъхновение за Ема и тя се отдавна на двете неща, които владее до съвършенство: да урежда живота на близки и познати съгласно собствените си представи и да сватосва несполучилите в любовта. Младата жена върши добрите си дела със самочувствието на човек, облагодетелстван от съдбата, но ѝ предстои да научи много неща за света и за себе си, да се запита дали е достатъчно да бъдеш красива, умна и богата, за да отсъждаш кое е добро за другите и кое – не; да разбере истината за обикновената човешка доброта, която ни помага да живеем заедно – и значението на истинската любов.

Много благодаря на издателство Еднорог за възможността, която ми предоставиха!

   „Ема” от Алегзандър Маккол Смит е една от онези книги, които бих описала като изключително симпатични. Лек, неангажиращ, със завидна доза чувство за хумор, романът разказва за едно упорито момиче и уроците за живота, които ѝ се налага да научи.
   Имала съм възможността да прочета оригинала от Джейн Остин (уникална книга, която обожавам), но не искам да ги сравнявам, затова и повече няма да спомена името на Остин. Това, което ми хареса в стила на Маккол Смит, беше неговата описателност. И то не тази досадна (за мен) описателност на природни детайли, да речем, ами това, че разказваше историята на всеки един новопоявил се персонаж. Радвам се, че авторът не се беше съсредоточил само върху характера на Ема, ами беше обърнал достатъчно внимание и на останалите герои, за да имам възможността да ги опозная, а пък и да се привържа към част от тях.
   Ема... Хм... от къде да започна... Ами аз наистина не харесвам Ема. Персонажът ѝ беше изграден много реалистично – с всички недостатъци на характера, но пък и положителни черти (като беше наблегнато на недостатъците). Проблемът ми с Ема е проблем, който имам с всички, имащи подобен на нейния характер – тя постоянно се бъркаше в живота на другите, до такава степен, че дори забравяше за своя, имаше голямо самочувствие, често – без покритие, не осъзнаваше кога наранява хората, кога не им помага, а им пречи, но пък беше откровена и наистина вярваше, че това, което прави е за добро. Личностно израстване при Ема имаше, но ми се стори недостатъчно и прекалено набързо скалъпено. Ако книгата беше по – дълга, може би щеше да бъде разгърнато в  по – голяма степен.
   Бащата на Ема – най – очарователният герой в книгата. Тревожеше се за всичко и за всички – винаги! Една малка част от персонажа му се доближаваше до мен – това, че бе хипохондрик. Страхуваше се от всякакви болести и зарази, подобно на мен – разбира се, не и в степен, близка до неговата. Не гледаше с добро око и на промените... Като цяло беше един мил, възрастен човек, който просто искаше семейството и близките му да бъдат около него.
   Колкото до другите герои – Джордж, друг мой любимец, заради доблестта да каже някои истини в лицето на Ема, Хариет, макар и леко наивна и глуповатичка на моменти, винаги милосърдна, госпожица Тейлър, която често даваше най – мъдрите съвети на Ема и още, и още герои, с които ще имате възможността да се запознаете, ако прочетете книгата.

   „Ема” беше пропита с комични ситуации, дело на реалистично изградени персонажи.  Книгата е едно приятно четиво, в което да се гмурнете през летните горещи дни.

неделя, 19 юни 2016 г.

Илумине от Ейми Кауфман и Джей Кристоф - ревю

  Годината е 2575 и две конкурентни мегакорпорации воюват за планета, която не представлява нищо повече от заледено петънце на края на Вселената. Жалко че на никого не му хрумва да предупреди хората, които живеят на нея. Кейди и Езра едва си говорят, но са принудени заедно да си проправят с бой път към совалките за евакуация.
   Разказана под формата на хакнати файлове - имейли, схеми, военни досиета, медицински доклади, интервюта и още - ИЛУМИНЕ е първа част от фантастична трилогия за преобърнатите съдби, за човешкия кураж и за цената на истината. Експлозивна смес от емоция, действие и моменти, които ще ви накарат да затаите дъх.

Много благодаря на издателство Егмонт за изключително приятната изненада и възможността да прочета книжката!  

   С невероятно интересен подход на писане, книгата “Илумине” ме потопи в заплетените файлове и документи, разказващи за една война, доказваща пагубното действие на технологиите върху човека. Напрегнат сюжет, редуващ чувство за хумор, драматизъм и опасни екшън моменти, романът ме накара неведнъж да се смея, да плача и да изтръпвам от напрежение.
   Няма как да не обърна най – напред внимание на оригиналния стил, в който е написана книгата. Красива не само външно, но и вътрешно, „Илумине” представлява смесица от разпити, чатове, ноти, дневници, списъци, архиви от наблюдения, картинки...... всевъзможни неща! Графичното оформление на романа е изпипано до детайли, за което няма как да не се възхитя. Това само по себе си е уникално, но книгата освен това има и изключително интересен сюжет. Формата, под която е написана, не пречи действието да се развива бързо, героите да са изградени по такъв начин, че да се влюбиш в тях, а взаимоотношенията между тях да се еднакво забавни и драматични.
   Кейди Грантсмело и изключително умно момиче, което  ме впечатли със своята упоритост и жажда за научаване на истината. Макар показването на чувствата да не беше силната ѝ страна, това да рискува живота си за другите определено беше. Тя беше саркастична и забавна и независимо, че не вярваше в тази своя черта, в много моменти ме разсмиваше с коментарите си.
   Езра Мейсън – младши лейтенантът, със способности да се вписва във всяка компания, романтикът, който умело изразява чувствата си и не на последно място комикът, готов да отключи чувствата си за хумор и в най – напечената ситуация. На пръв поглед двамата с Кейди много се различаваха, но постепенно откривах допирните точки помежду им и тази страшно силно скрепена връзка помежду им – постоянния страх да не загубят другия  и готовността да подадат ръка едни на друг във всеки един момент.


   КАЗИМ  -  изкуственият интелект, който през цялото време си мислеше, че спасява животи и че действа само и единствено за защита на хората, а така и не осъзнаваше, че той е една от най – големите опасности за тях. Честно казано не очаквах от тази машина да започне да изпитва човешки емоции, но в един момент от книгата се случи точно така – изпитваше чувства на привързаност, гняв и дори страх.
   Невъзможно е да не обърна внимание и няколко второстепенни герои, които ме докоснаха, а именно – Байрън Джан, съучастникът на Кейди в „престълпението”, дирещ заедно с нея истината, който запази частица от себе си и в ситуация, която не очаквах, че ще го направи – наистина силен персонаж! До последно забавните дружки на Езра – Макнълти и Дориан  - благодарна съм за чатовете между Езра и тях, защото... LOL – просто трябва да ги прочетете!

   Препоръчвам книгата на всички откриватели, защото тази книга е откритие – пресъздаваща действието по много оригинален начин, „Илумине” ви готви изненади на всяка своя страница. Интересният сюжет, освен че държи читателя в напрежение, го кара и да се замисли върху един много важен въпрос: Каква е ролята на технологиите днес и каква би могла да бъде тя в бъдеще?... И също: Готови ли сме за последствията?

събота, 18 юни 2016 г.

A To Z Bookish Survey

 credit
credit
От известно време виждам този таг из блоговете и реших и аз да го направя. Най - напред се появи в блога на Мели - тук.

A като Author: Автор, от който имаш най-много книги.
- Ришел Мийд - 13 книги.

B като Best: Най-доброто продължение някога.
- "Двор от мъгла и ярост" - все още се вълнувам от това продължение и не мога да повярвам, че се случиха толкова неща...

C като Currently reading: Коя книга четеш в момента?
- Книгите са две всъщност: "Илумине" и "Марсианецът"

D като Drink of Choice While Reading: Коя е любимата ти напитка докато четеш?
- Не пия, докато чета... освен вода, разбира се.

E като E-reader or Physical Book?: Предпочиташ да четеш книжни книги или електронни книги?
- Определено на хартиен носител!

F като Fiction: С кой герой от книга би излизал/а в гимназията?
- Джош от "Рисунка за Айла"... Просто.... боже, това момче!

G като Glad you gave this book a chance: На коя книга си доволен/а, че си ѝ дал/а шанс?
- "Вестители" от Цветелина Владимирова - определено не очаквах това.

H като Hidden Jem Book: Коя книга за теб е като истинско бижу?
- "Гордост и предразсъдъци"

I като Important: Важен момент в живота ти на читател.
- Когато започнах да чета "Академия за вампири" - не мога да повярвам колко много подценявах тази поредица и как, ако не ѝ бях дала шанс, щях да изпусна цял един невероятен свят. Има и нещо друго - "Академия за вампири" отново ме върна към света на книгите, след дълъг период, в който не четях.

J като Just finished: Книга, която току-що си приключил/а.
- "Бялата кралица" на Филипа Грегъри. Ревюто - тук.

K като Kinds of Books You Won’t Read: Какви литературни жанрове не четеш?
- Вече не знам, честно казано.... Имала съм попадения и от жанрове, от които не съм очаквала - крими и трилър, така че.... 

L като Longest Book You’ve Read: Коя е най-дългата книга, която си чела?
- "Отнесени от вихъра", "Граф Монте Кристо", "Тютюн"... Не знам томовете на коя от книгите събират най - голям обем страници.

M като Major Book Hangover Because Of: Коя книга ти е дала усещане за свръх доза?
- "Лейди Полунощ"

N като Number of Bookcase You Own: Колко библиотеки за книги имаш?
- Две - едната има 8 рафта, а другата - 4.

O като One Book You Might Have Read Multiple Times: Има ли книга, която си чел/а повече от веднъж?
- Нямам навика да препрочитам книги, но напоследък си мисля дали да не препрочета поредицата "Академия за вампири"

P като Preferred Place To Read: Къде обичаш да четеш?
- В леглото.

Q като Quote that inspires you/give you all the feels from a book you’ve read: Цитат от книга, който те вдъхновява?
- "Ще мисля за това утре, когато събера повече сили да го понеса" - този цитат ми е помагал в наистина кофти моменти.

R като Reading Regret: За какво съжаляваш като читател?
- Че има прекалено много книги, които искам да прочета и няма да мога, а продължавам да прочитам до края книги, които не си заслужават.... Държа да завършвам книгите - като че ще се случи нещо интересно до последната страница (обикновено не се)

S като Series You Started And Need To Finish(all books are out in series): Коя завършена поредица искаш да прочетеш до края?
- Не се сещам...

T като Three of Your All-Time Favorite Books: Кажи твоите три най-любими книги.
- Ауч! Това е гадно. Обожавам книгите на Сара Дж. Маас, Ришел Мийд, Касандра Клеър. Обичам "Отнесени от вихъра", "Гордост и предразсъдъци", "Скитница"... Тотално не спазих условието на въпроса #rebel :DD

U като Unapologetic Fangirl for: Непростим фен на...
- всичко, което развихря въображението ми.

V като Very Excited For This Release More Than All The Others: Коя е книгата, чието излизане очакваш с нетърпение?
- Доста са - повечето са все разни продължения на поредици...

W като Worst Bookish Habit: Кой е най-лошият ти книжен навик?
- Не го приемам за лош навик, но чета края на книгите - винаги. И не ми пречи много да се натъквам на спойлери, но е имало случаи, в които краят на книгата е бил гаден и удоволствието от четенето ми се е разваляло. 

X като X Marks The Spot: Start at the top left of your shelf and pick the 27th book: Посочи 27 книга на най-горния ти рафт започвайки от ляво надясно.
- "Ти срещу мен" от Джени Даунам.

Y като Your Latest Book Purchase: Коя е последната книга, която си купи?
- Те бяха няколко, от промоцията на Сиела - "Цар плъх", "Звезден полет", "Пазителката" и "Гневът и зората"

Z като ZZZ-snatcher book (Last Book That Take You WAY Late): Коя е последната книга, която те е държала буден/а до късно?
- Тази, която чета в момента - "Илумине"

петък, 17 юни 2016 г.

Бялата кралица от Филипа Грегъри - ревю

   Брат се обръща срещу брата в ожесточеното преследване на английската корона. Династията Плантагенет се разкъсва от вътрешни раздори. Носят се слухове, че преди битката, завършила с победа за фамилията Йорк и разгром за Ланкастър, в небето греели три слънца – по едно за тримата сина на стария Йоркски херцог – и тримата орисани да бъдат крале, и тримата орисани да загинат млади, последни от своя род и своята династия. Красивата история на любовта между бедната вдовица Елизабет Удвил и красивия, смел и обичан от народа крал Едуард ІV е обречена на трагичен край. Елизабет е коронясана за английска кралица в тежки времена, когато никой не може да вярва на никого. Но тя се бори за себе си и за бъдещето на децата си, най-вече на двамата си сина, престолонаследниците, бъдещето на династията.

Благодаря на издателство Еднорог за възможността да прочета романа!

  „Бялата кралица” определено  беше една много приятна изненада. С вълнуващ сюжет, който редуваше исторически доказани факти и художествена измислица, Филипа Грегъри разказа историята на една доста интересна жена, превърнала се от обикновена вдовица в кралица. Авторката умело пресъздаваше трудностите, пред които трябваше да се изправи героинята – кралските интриги, предателството, копнежите за власт и опасността в лицето на собствените ти роднини. Романът беше поглъщащ, напрегнат и емоционален. 
   Това е първата книга на Филипа Грегъри, която чета и съм впечатлена от стила ѝ на писане. Бързо развиващо се действие – особено в първите няколко страници на романа, когато изненадите се случват страница след страница, описания, които се появяват в точното време – лично аз се впечатлих най – вече от описанията на битките и герои, които далеч не се държаха неестествено, както очаквах – напротив, бяха емоционални и изпитваха чувства както на любов и омраза, така и на страх, тъга, страст, копнеж...


   От голямата библиография, а и от бележката на авторката в края на книгата се разбира, че за голяма част от събитията в романа, Грегъри се позовава на историята. Може би тук е моментът да кажа за колко смело смятам това да пишеш от името на реално съществувала историческа личност – и то такава, за която се знае твърде малко. В началото ми беше странно да чета за реални исторически личности, но авторката се бе справила брилянтно в това да въведе читателя в начина на живот и разбиранията на хората тогава. Въображението на Филипа Грегъри се развихря в някои от моментите, за които историята е безмълвна, а също и за изграждането на персонажите на Елизабет и майка ѝ – тя е вкарала нещо като “фентъзи” елемент, правейки героините наследници на богиня и притежаващи вещерски способности, изиграващи ключова роля във важни моменти.
   Елизабет Удвил ме трогна в ролята си на „майка лъвица”. Беше готова на всичко, за да предпази децата си от дългия списък неприятели. Налагаше ѝ се да взима тежки решения, засягащи бъдещето на много хора, но това, което ме впечатли, бе, че никога не поставяше себе си на първо място. Често бе обвинявана като властолюбива, но аз виждах в нея само майката, готова да се бори за децата си, рискувайки всичко. Въпреки че в голяма част от времето тя беше в ролята на силната, уверена и непоклатима жена, имаше и моменти, в които проявяваше уязвимост, което също ми допадна в нейния персонаж.
   Мъничко за останалите герои: Едуард, кралят или още – съпругът на Елизабет, успя да ме впечатли с честта си, това че удържаше на думата си, че имаше смелостта да се противопоставя и с любовта си към Елизабет. Елизабет, дъщерята на Елизабет и Едуард (ах, тези повтарящи се имена), от кроткото момиче, се превърна в уверена жена, остроумна и готова да отстоява себе си. Антъни, артистичният брат на кралицата, мечтателят, пътешественикът, но и воинът, готов да влезе във всяка битка (мисля, че ми е любимец). Уорик – Създателя на крале и още – изменникът, предателят.


   Драматичен и напрегнат, романът „Бялата кралица” ще ви спечели с великолепно описание на историческата епоха, множество обрати, мистика, заплетени интриги и една нестихваща жажда за власт.

вторник, 14 юни 2016 г.

Уинтър от Мариса Мейър - ревю

   Принцеса Уинтър ненавижда мащехата си кралица Левана. Нещо повече – момичето е убедено, че злата жена изобщо няма да одобри чувствата, които таи към верния си приятел от детството, вече красив дворцов страж, Хиацинт. Но младата принцеса не е толкова слаба и безпомощна, колкото си мисли Левана. Години наред тя е подкопавала плановете на кралицата и сега, с помощта на Синдер, Скарлет, Крес и приятелите им, е на път да предизвика революция. Но дали пък историята няма да се повтори – нали знаете, онази с отровната ябълка?




Много благодаря на издателство Егмонт за възможността!

   „Уинтър” е прекрасен финал на една завладяваща поредица, редуваща напрегнати, сърцераздирателни и романтични моменти. В последния роман съдбите на стари, добре познати и любими герои се преплитат с тези на нови, потенциални любимци, за да се изправят заедно пред изпитанията и да достигнат своя „щастлив край”, колкото и невъзможен на моменти да изглежда той...
   Авторката и с тази книга не изневерява на стила си – забързано действие, което не позволява да си поемеш дъх, екшън моменти – бунтове и народ, готов да се бори за свободата си и за своята истинска кралица, любов – не само в романтичния смисъл, но и в приятелските взаимоотношения – тази сплотеност и жертвоготовност, на която героите са готови един за друг. Лунната атмосфера беше едно ново очарование, което предлага последната книга. Може би това е единственият елемент в книгата, от който очаквах мааалко повече. Харесах цялата обстановка и това как ни бяха представени жителите на Луната, злата кралица Левана с нейното обаяние, дворецът, превърнал се в затвор за част от обитателите си, но на моменти ми липсваха описанията и това потапяне в атмосферата, с което съм свикнала в други книги.


   Това, което изключително много ми хареса, беше, че бе обърнато достатъчно внимание на абсолютно всеки един от героите. Въпреки новопоявилите се персонажи, които смятах, че ще се превърнат в главни действащи лица, авторката не бе забравила за съдбите на старите и ни представяше трудностите, пред които трябваше да се изправят те, както и промяната в характера, която настъпва при всеки един от тях.
   За героинята на Уинтър намерих едно много хубаво описание: „cute but psycho”. Тя беше  сладка, наивна, много добра към всички около себе си, помагаше, без да очаква нищо в замяна, но на моменти изпадаше в състояния, които разбиваха психиката ѝ, правеха я слаба, уязвима и... добре де, беше си лудичка. С течение на книгата това, което я направи по – силна, бе жертвоготовността ѝ – беше готова да се бори не само за приятелите си, но и за народа.
   Хиацинт, друг от героите, които опознах по – добре в тази книга, не ми направи особено впечатление, освен с това, че беше готов на абсолютно всичко за своята принцеса – Уинтър, било то и да излага живота си на риск непрестанно.


   Крес и Трън, Скарлет и Вълка – за мен тези двойки имаха най – очарователните моменти в книгата. Връзката между Крес и Трън се развиваше през голяма част от романа, редувайки малко забавни и комични моменти между двамата със задушевни и дори страстни такива. Скарлет и Вълка трябваше да преминат през множество изпитания, но те винаги са успявали да намерят пътя един към друг – нещото, което винаги ме е очаровало у тях.
   Синдер. Мога да говоря много за тази героиня. Тя извървя дълъг път от първата книга, в която изпитваше несигурност в себе си, до тази – борбената кралица, готова да застане на трона си. Думата „трансформация” е недостатъчна за всичко, през което премина героинята ѝ. Възхищавам се на Синдер във всяко едно отношение – на нейната неугасваща жар, сила и на това как дори и след многото загубени битки, тя не престана да вярва във възможността за победа във войната.

   „Уинтър” без съмнение се подрежда сред един от любимите ми финали на поредици. Книгата предоставя удоволствието от нестихващо напрежение, неочаквани обрати и изпепеляваща любов, която продължава да гори и в най – ожесточената война. 

вторник, 7 юни 2016 г.

Mid-Year Book Freak Out Tag (2016)

source

Миналата година правих този таг (тук) и реших, че юни е подходящ месец да го направя отново.

1.Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2016
- Книгите отново са много, но може би "Лейди Полунощ" все пак има мъничък превес пред останалите.


2.Най – доброто продължение, което си чел/а досега през 2016
"Двор от мъгла и ярост" - преди два дена завърших книгата и все още мисля за нея.


3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си
- "Звезден полет", "Гневът и зората", "Скритият оракул", "Златният мост", "Правилата на привличането"...


4.Най – желани предстоящи издания през втората половина на годината
- Честно казано си нямам никаква идея какво ще излиза до края на годината. В края на миналата година се бях запознала с някои издателски планове за тази, но в момента единствените заглавия, които очаквам да излязат в най - скоро време са: "Илумине" (E. Кауфман и Дж. Кристоф) и "Неизчезваща" (Ал. Бракен)


5.Най – голямо разочарование
- "Аз бях тук" от Гейл Форман. Книгата не беше ужасна - всъщност ми хареса, но очаквах мнооого повече.


6.Най – голяма изненада
"Вестители" от Цветелина Владимирова - изобщо не предполагах колко много ще ми хареса.

7.Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб) 
- Дона Тарт. "Тайната история" беше написана великолепно и не се съмнявам, че и другите ѝ книги са написани толкова увлекателно.


8.Нов герой, по когото си падаш
- Хаха, и тук списъкът е дълъг... Несъмнено Джулиън от  "Лейди Полунощ", също и Рис от  "Двор от мъгла и ярост", Лиъм от "Тъмна дарба"... 

9.Най – нов любим герой
- Ема Карстеърс и Манон Черноклюна.


10.Книга, която те е разплакала
"Светлината, която не виждаме""Лейди Полунощ",  "Короната""Тъмна дарба" - мда, на книги плача много.

11.Книга, която те е зарадвала 
- Хаха, същите книги.


12.Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година
- Хм..."Най - дългото пътуване" - след като четох книгата, гледах и филма - беше началото на тази година.


13.Любимо ревю, което си написал/а досега през годината 
- Това на  "Светлината, която не виждаме" - може би, защото го писах доста дълго време и ми беше много трудно да изразя чувствата си към книгата и да намеря думи, с които да я опиша, но след няколко дни писане, все пак успях. Винаги когато препрочитам ревютата си имам списък, пълен със забележки, но специално това наистина харесвам как се получи.


14.Най – красивата книга, която си си купил/а досега (или си получил/а) 
- Обичам кориците на "Тези плитки гробове""Лейди Полунощ" и "Сезонът на злополуките"

15.Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината
- Списъкът отново е дълъг и само времето ще покаже кои ще успея да прочета.


Тагвам: ТедиИлиянаЮли и Yulia K.

понеделник, 6 юни 2016 г.

Двор от мъгла и ярост от Сара Дж. Маас - ревю

Ревю на първата книга.

    След завръщането си в Двора на пролетта, кошмарите от всичко преживяно и извършено продължават да преследват Фейра. Тамлин е готов на всичко, за да предпази любимата си от опасности, дори да ѝ отнеме най – ценното за нея в този момент – свободата. Изглежда единственото място, на което Фейра може да получи така желаната свобода да развива себе си и новопридобитите си способности, е Дворът на нощта и уговорката с Рис да прекарва там по една седмица всеки месец. Освен за себе си, Фейра научава и много нови неща за Рис – неговата история и произход, и за най – приближените му, които донасят със себе си историите на едно драматично минало. А злото не спи – добре познати врагове се надигат, за да завладеят света на простосмъртните и Фейра и Рис са единствената надежда за спасение.

Изключителни благодарности на издателство Егмонт за възможността!

   „Двор от мъгла и ярост” беше едно помитащо продължение, което носеше вълнуващата атмосфера, характерна за книгите на Сара Дж. Маас, напрежение и изненадващи обрати, нови и изключителни герои, създаващи доста интересни взаимоотношения помежду си и още множество елементи, които обикнах. Книгата определено ме изненада положително и доказа, че продълженията също могат да оставят читателя без дъх.

   Няма какво много да кажа за света, който се разгръща пред въображението, защото той е доизграден по великолепен начин. В романа е представен Дворът на нощта, който очаквах да бъде мрачен, зловещ дори, носещ множество опасности, НО далеч не се оказа така. Той беше красив, леко потаен, а чувството, което изпитвах докато Фейра се намираше в него, беше като поемане на дълбока глътка въздух. Там тя се чувстваше свободна – нещо, което ѝ липсваше в предишния ѝ „дом”.
   И като споменах Фейра, няма как да не кажа каква голяма промяна настъпи в нея. Сара Дж. Маас не беше забравила за ужаса, който героинята изпита в предишната книга и Фейра продължаваше да се терзае от действията, които беше принудена да извърши, кошмарните образи не преставаха да я преследват, но тя не спря да се бори – с болката и със самата себе си. Ако в предишната книга имаше някакви колебания дали тя е силна героиня, то в тази се доказа като такава. С помощта на Рис, тя разбра своята роля в този нов свят, насочи се към изучаването на новите си способности, а едновременно с разума, намираше начин да слуша и сърцето си.
   В ревюто си на първата книга изказах своите предположения относно образа на Рис в тази. Може да се каже, че донякъде познах – Рисанд наистина беше в една от главните роли, и да, беше ни представена неговата добра страна, включваща положителните му черти, но не очаквах Сара Дж. Маас да се разрови толкова дълбоко в характера и същността му и да ни го представи напълно оголен – с белезите, които носи от миналото си, тази непоколебима жертвоготовност, на която е готов за приятелите и народа си и силната привързаност и любов, които е способен да изпитва. Меко казано съм изненадана от него – обикнах го още от началото на тази книга, (защото в предишната определено не изпитах топли чувства към персонажа му) когато спаси Фейра от мрака, който я беше обгърнал в Двора на пролетта и ѝ даде свободата, от която тя имаше нужда. После продължих да го обичам с всичките му дребни жестове към нея и към верните му приятели. Без съмнение авторката доизгради образа му по един изключителен начин, при който е невъзможно да не го обикнеш.
   Колкото до Тамлин - мнението ми за него от предишната книга, предприе неочакван обрат. В тази все едно четях за коренно различен персонаж. Той беше обсебен от идеята да предпази Фейра, като не усещаше, че по този начин я задушава. Извърши непростими неща, които за мен все още са необясними. Според мен той стана изцяло отрицателен персонаж, независимо, че се водеше единствено от сърцето си – любовта, или по – скоро „обсебеността” си от Фейра.
   Както казах, в тази книга се появиха няколко нови лица, които няма как да не спомена. Смятам за невероятен таланта на авторката да създава толкова добри персонажи, към които да се привържеш за отрицателно време, а и взаимоотношенията между тях, които вълнуват и от които копнееш за още и още. Мор и Амрен бяха двете дами в малката, но сплотена групичка на Рис. Амрен беше смъртоносно опасна, Мор – енергична и забавна. Касиан и Азриел – две противоположности, скрепени от толкова силна връзка помежду си. Сенкопоецът Азриел – тих и тайнствен, но също толкова опасен и Касиан, който беше непринуден, първичен. Обикнах тази приятелска групичка – жертвоготовността, която притежаваше всеки един от тях, това че разчитаха един на друг във всеки момент, болезнените истории от миналото, които ги вързваха и бъдещето, което искаха да посрещнат рамо до рамо.

   „Двор от мъгла и ярост” пренася отново в света на елфите и магията. Запознава ни с нови герои, техните истории и съдби, разтапя сърцето с любовта, зародила се между двама познати персонажи и страстта, пламнала между тях. Напрегната история, изпълнена с много обрати, за една война, една любов и една героиня, която трябва да намери себе си, но не и без цената на някои жертви.