понеделник, 30 ноември 2015 г.

Какво искам да прочета през месец декември

Като за последен месец, изненадващо за мен, не смятам да си поставям прекалено високи цели. Има страшно много книги, които трябва и искам да прочета, но времето е ограничено, заради училище. Тук може да видите поста ми, правен през април, с книгите, които искам да прочета до края на годината. Повечето от тях вече съм прочела, но някои не съм, а и със сигурност няма да успея.  Както и да е, първо ще пристъпя към книгите, които ми се налага да прочета:

1.Котката от Мари-Луиз фон Франц.

2.Поетика на мита от Елеазар Мелетински. И двете книги взех от библиотеката, и двете са свързани с дипломната ми работа и вече е крайно време да ги прочета.

3.Стихотворения от Христо Смирненски. Вероятно през декември ще започнем с изучаването на Смирненски, затова тя ще има предимство пред останалите от списъка.

4.Червен изгрев от Пиърс Браун. Чудех се дали да включа тази книга, защото ми върви изключително бавно. Не е като да не се случват интересни неща, но има нещо, което ме изнервя до краен предел - дали стилът на писане на автора или героите, все още не знам. Към момента съм на около стотната страница и се надявам да приключа книгата до края на годината, но e малко вероятно.
5.Ейнджъл от Джос Стърлинг. Обичам лекия стил на писане на Джос и съм страшно щастлива, че последния месец ще прочета последната й книга от поредицата за Савантите (последната ли е, всъщност?)

6.И заживели щастливо от Кийра Кас. Това е книгата, която очаквам да прочета с най - голямо нетърпение. Героите от "Изборът" ми липсват страшно много и особено в някои моменти изпитвам голяма носталгия, затова много искам отново да се гмурна в този свят.
Силно се надявам да имам повече време и да прочета някоя и друга книга, но...

неделя, 29 ноември 2015 г.

Какво прочетох през месец ноември

Знам, че до утре няма да успея да прочета повече от това, което съм прочела към момента, затова реших да изпреваря с един ден поста с прочетените за месеца книги. Този месец прочетох 11 книги. Чета почти всяка свободна секунда и по този начин успявам да се оправя и с училището, и с четенето на книги. Ще видим до кога ще продължи това...

1.Стъкленият похлупак - Силвия Плат. Най - накрая прочетох тази книга. Бяха ми останали малко страници и първия ден на месеци ги дочетох. Хм, книгата определено беше нещо много различно, от това, което съм свикнала да чета, но когато я купувах си я взех с тази цел. За жалост, не мисля, че беше за мен. Когато четох резюмето, знаех какво да очаквам, но не ми допадна самият начин, по който бе представен този тежък период от живота на главната героиня. На моменти ми бе ужасно скучно, но имаше и такива, които ми допаднаха. В крайна сметка това бе нещо, напълно ново за мен и ако не друго, то поне ми бе любопитно, затова давам оценка: 3/5 звезди.

2.Въстаническа пролет - Морган Роудс. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

3.Ключът на Блекторн - Кевин Сендс. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

4.Сгъстяването на тъмата - Морган Роудс. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

5.Аз съм знаменитост - Кейти Бърчъл. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

6.Всеки ден - Дейвид Левитан. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

7.Аутсайдерът - Маркъс Зюсак. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

8.Да се биеш с Рубен Улф - Маркъс Зюсак. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.


9.Стихотворения - Димчо Дебелянов. Сякаш неговите стихотворения ми харесаха мааалко повече от тези на Славейков и Яворов. Но все пак това си е поезия, а аз имам голям проблем с нея, затова оценка: 3/5 звезди.                                                                                                                                   
10.Разкази - Елин Пелин. Разказите на Елин Пелин за мен са като глътка свеж въздух след цялата поезия, която взехме в училище. Те са интересни и въпреки по - сериозните теми, които застъпват някои от тях, се четат леко и не ме натоварват, както правеше поезията. Оценка: 5/5 звезди.

11.Да имитираш съвършенство - Ребека Филипс. При първото публикуване на поста бях забравила тази книга, но никога не е късно да я добавя. И така, книгата като цяло ми хареса. Имаше неща, които на моменти ме подразниха като слабостта на главната героиня, приятелските й взаимоотношения с някои от другите персонажи и дребни случки, на които не мисля, че мястото бе в книгата. НО - имаше голямо личностно израстване, което проследих с голям интерес. Лекси, главната героиня, се научи да бъде себе си, независимо дали това се харесва на някои или не, научи се да разграничава истинските от фалшивите си приятели и най - вече се научи да балансира между сърцето и разума си. Оценка: 4/5 звезди.

сряда, 25 ноември 2015 г.

Top 5 Wednesday (3)


От цяла вечност не съм правила подобен пост, защото или забравях, или не ми се струваха особено интересни темите, но днешната ми се стори такава, а именно - книги, за които сме благодарни. Ето го и моят топ 5 на такива книги:


5.Поредицата "Кръвни връзки" от Ришел Мийд - Преминала съм през страшно много емоции с тези книги. Героите ми бяха като най - добри приятели, които познавам цял живот, но въпреки това имаше моменти, в които ме изненадваха. Обичам всяка една от книгите, всяка глава, всяка страница и всеки ред. Благодарна съм за тази поредица, заради приятните чувства, които ми донесе и привързаността, която изпитах към героите й.

4.Трилогията "Игрите на глада" от Сюзан Колинс - Всяка една от книгите ми отне около ден, за да я прочета. Влюбих се в начина на писане на Колинс още от първата страница на "Игрите на глада". Да не говорим, че ме избави от един период, в който изобщо не се докосвах до книги. 

3."Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин - Благодаря на тази книга, че ме раздели с предразсъдъците ми, че класиката е скучна и е написана на недостъпен език. Мисля, че прочетох книгата, когато бях на 15 - разбрах я, обикнах я и се заех с прочитането на други класически романи, които се наместиха сред любимите ми книги.

2."Революция" от Дженифър Донъли - Нямам думи да опиша колко много ме впечатли тази книга. Трябва да призная, че започнах да я чета с лек скептицизъм и че не вярвах колко много ще я обикна. Тя ме подтикна да се поинтересувам от Френската революция, а двете героини ме докоснаха с думите и действията си.

1."Отнесени от вихъра" от Маргарет Мичъл - Една невероятна класика, която ме впечатли със силния си женски персонаж. Това май е книгата, която най - много е повлияла на начина ми на мислене. Скарлет бе невероятно смела жена, която се изправи срещу стереотипите на обществото и им показа какво представлява женската сила. Може би днес действията й не ни се струват кой знае какво, но тя направи неща, които за времето си, са били скандални. Изключително силен дух, упоритост и борбеност - това са нещата, които видях у нея и които най - силно ме впечатлиха в образа й (разбира се, имаше и моменти, в които ме изкарваше извън нерви, но това е друга тема)

неделя, 22 ноември 2015 г.

Да се биеш с Рубен Улф от Маркъс Зюсак - ревю




Ревю на първата книга.
  
    „Да се биеш с Рубен Улф” продължава проследяването на взаимоотношенията между двамата братя Камерън и Рубен. Във втората книга братята са обединени не от това, че и двамата са аутсайдери, а от боксовия ринг, на който се изправят срещу противниците си. Руб и Кам се принуждават да припечелват допълнително пари, за да спомогнат бюджета на семейството си, но постепенно срещите на ринга се превръщат в нещо повече от „работа” за Рубен. Дали боксовия ринг е способен да раздели двамата братя, или напротив, той ще подсили връзката между двамата?



Хиляди благодарности на издателство Пергамент Прес за възможността да прочета книгата!

В тази книга се случи точно това, което исках в края на предишната, а именно – да разбера нещо повече за характера и личността на Руб. Книгата бе наситена с много повече действие и напрежение, но все пак Зюсак запази и типичните за  Кам размисли върху различни теми, които бяха основата на предишната книга.
В предишното си ревю така и не обърнах внимание на семейство Улф, а то е ключов образ и за двете книги. На пръв поглед взаимоотношенията на членовете на семейството не ми се сториха много добри. Сякаш бяха разединени, но това далеч не се оказа вярно. Самият Кам определи семейството си като глутница – те се бранеха и бяха страшно загрижени един за друг. Обожавам тази тяхна сплотеност в трудните моменти и това как понесоха заедно съдбата и тежките изпитания, които им поднесе. През тази книгата силната връзка помежду им е подложена на поредното изпитание – безпаричието, което ги доведе до ръба на мизерията. Те се изправиха пред него по – силно от всякога, когато един от членовете на семейството им бе напът да се пречупи.
Връзката между двамата братя според мен бе най – интересното в тази книга. Взаимоотношенията им също бяха подложени на изпитание. Постоянно ми се струваше, че боксовият ринг ще разкъса силната връзка помежду им и той действително ги направи по – студени един към друг, но в края на деня те бяха заедно и се подкрепяха. Нито веднъж не предадоха другия и винаги знаеха, че могат да разчитат един на друг.
Както казах, в тази книга бе развит персонажът на Руб – в нея той показа истинското си лице. Беше много по – целеустремен, нищо, че на моменти се разкъсваше от опитите да открие себе си. Той бе победителят, за когото победата не бе най – важна. Битките, а не победата, бяха това, което му носеше истинска наслада и понякога това плашеше не само околните, ами и самия него.


Кам, любимият ми главен герой, не се впусна с такава сигурност в тези боксови двубой. Той беше уплашен и до последно много несигурен относно това тяхно ново начинание. Не стана любимец на публиката от първия си двубой като брат си, но за сметка на това, тя го обикна, когато той показа кураж и въпреки тежките удари, които понасяше, се изправяше и не се отказваше.

Втората книга от трилогията ни предоставя много по – забързано действие и доразвиване на персонажите. Силата на семейната връзка, братската любов и съперничество и търсенето на идентичността, са само част от темите, застъпени в нея.

събота, 21 ноември 2015 г.

Mean Girls Book Tag

Най – накрая таг! Започна да ми липсва да отговарям на въпроси. И така, в този таг са включени и реплики от филма, но не ми се занимава с превода им, затова смятам да премина направо към въпросите.

1.Името на кой герой произнасяте грешно?
– На много, по принцип. Последната героиня е от книгата „Всеки ден” и това е Рианън. В главата ми името й ми звучеше като Риан или Риана.

2.Кой герой бихте искали да поставите в друг свят от друга книга/поредица?
– Би ми било страшно интересно да видя Пърси Джаксън в „Игрите на глада”… нямам си и на идея защо.

3.Повторение! Повторение! При коя книга сте почувствали dejavu от друга книга?
– „Фалшивият принц” от Дженифър Нивън. Имаше прекалено много сходни елементи от други книги. Сякаш цялата книга ми беше ясна от началото и това до голяма степен ме подразни в нея.

4.Коя книга ви е дала противоположни на представата за „женската сила” чувства?
– Кейти от поредицата „Лукс”. Особено в първите няколко книги. Харесвам поредицата, главно, заради увлекателния начин, по който пише Джефинър, харесах и връзката (в последствие) между Кейти и Деймън, но Кейти... тя беше толкова слаба, винаги се нуждаеше от някого да я спасява и след ужасното поведение на Деймън към нея, тя все пак тичаше при него и просто няма как да харесам такова поведение. Нямаше никаква „женска сила” в нейния персонаж до третата книга.

5.При кой герой сте искали да издадете одобрителни възгласи, докато сте чели книгата?
 – Катнис от „Игрите на глада” – тя ме е впечатлявала страшно много пъти със силата, смелостта и действията си.

6.Колко време обикновено прекарвате в книжарницата?
– Ъм, зависи. Случвало ми се е да влизам и за 5 минути, но друг път съм седяла и около 50. Зависи от времето, с което разполагам и настроението ми. По - често не стоя много.

7.На кой герой ще му се наложи да има ограничителна заповед от вас, ако беше истински?
– Ейдриън, Ейдриън и отново Ейдриън!

8.При коя популярна книга/поредица сте били предпазливи, когато сте я чели?
– „Академия за вампири”. В момента обожавам тази поредица, но ми трябваше много време, за да започна с четенето й, а дори и тогава тръгнах с малък песимизъм. Както и да е, още от първата глава я обикнах.

9.Всички обичаме Реджина Джордж. Назовете злодей, който обичате да мразите.
– Всеки път на този въпрос се сещам за Тъмнейший, затова отново ще кажа него.

10.Вашите любими родители от книга?
– Страшно много харесах родителите на Миа от „Да остана ли?” на Гейл Форман.

11.Коя книга бихте искали да популяризирате?
– На този въпрос често отговарям с еднакви отговори, но този път смятам да се спра на една нова и това е „Аз съм знаменитост”от Кейти Бърчъл. Книгата е невероятно забавна и приятна и мисля ,че ще допадне на почитателите на Стефъни Пъркинс, а и на всички, които обичат да четат сладки, забавни и ненатоварващи contemporary книги. Ревюто ми на нея може да прочетете - тук.

12.Опишете перфектния за вас персонаж, за когото искате да четете.
– Първото и най – важно нещо за мен е чувството за хумор, обожавам също силните женски персонажи и предпочитам героите да са решителни. Обичам да проследявам и личностното израстване. Ами в момента се сещам само за това.

13.Какво правите когато някоя книга силно ви разтърси емоционално?
– Обикновено плача. Това е моят начин да се справя с емоциите. Какво да направя? Слаб човек съм.

14.Остроумните отговори на кой герой бихте искали да притежавате за себе си?
– Уил от „Адски устройства”. Той беше страшно забавен и имаше остроумен отговор за всичко.

15.Назовете случай, в който решението на някой герой ви е накарало да завъртите очи.
– Повечето решения на Америка от „Изборът” по отношение на връзката й с Аспен.


Тагвам: ЮлиГабиГериПавлина и Михаил :)

петък, 20 ноември 2015 г.

Аутсайдерът от Маркъс Зюсак - ревю

     Камерън Улф е най – малкият в семейството си. Не е никак популярен сред момичетата, нито пък има особено много приятели… Всъщност, той изобщо няма приятели. Единственият, който дружи с него, е брат му Рубен и то само когато трябва да извършат заедно някоя глупост, за която после обикновено съжаляват. Аутсайдерът с обикновен живот постепенно започва да се замисля за важни теми, свързани с израстването му, прави опити да разгадава характерите на хората, които познава, а заедно с това се влюбва и в „истинско” момиче, а не в поредното такова от списанията за бельо.


Много благодаря на издателство Пергамент Прес за предоставената възможност!

Това е дебютната книга на Маркъс Зюсак, издадена през 1999 г. и е първата ми книга, написана от него, която чета. Харесах стила му и лекотата, с която е изразил чувствата и емоциите на главния си герой. В диалозите нямаше никаква изкуственост, не бяха натоварени с помпозни изрази, а аз се чувствах все едно слушам обикновен диалог между тийнейджъри на улицата.
Всеки път ми е интересно, когато книгата е от името на момче и този път не прави изключение. Мислите на Камерън прехвърчаха от ежедневните такива за поредната пакост, която да направят с брат му, до сериозни като взаимоотношенията между хората, последствията от малките им действия и израстването. Сънищата му, понякога по заобиколен, друг път по директен начин, отразяваха нещата, които се бяха случили през деня му, нещата, за които се бе замислил сериозно и тези, за които съжаляваше и смяташе, че трябва да поправи. Той беше типичен пример за герой, който израства и осъзнава важни за живота неща. При Кам ми хареса, че след дълбоките си размисли, осъзнаваше не само своите грешки, но и тези във взаимоотношенията на другите. Например тези между сестра му Сара и приятеля й Брус и как след наблюденията си, си даде обещание никога да не нарани момиче така, както Брус нарани Сара.


Брат му – Рубен, бе много мистериозен. Правеше типичните момчешки неща, но така и не можах да открия отличителни черти на характера му или това как се чувства. Самият Камерън не можеше да го разгадае и се надявам в следващата книга да разбера повече за него.
В книгата бе застъпена и темата за отчуждаването между приятели, но не беше представена по болезнен начин, ами по – скоро като нещо, което е било в реда на нещата да се случи и се е случило. Кам осъзнаваше това и не го приемаше тежко и драматично. Въпреки отчуждението между него и бившия му най – добър приятел - Грег, те знаеха, че могат да разчитат един на друг, което беше като някакво успокоение и за двамата и не натоварваше отчуждаването им с излишна драма.

  „Аутсайдерът” бе книга, която разглежда по един много искрен начин взаимоотношенията между хората. Тя потапя в живота  на едно момче, което постепенно преминава през себеопознаване и разкрива размислите му по важни за живота теми, но едновременно с това той си остава хлапакът, вършещ всякакви бели и глупости.

сряда, 18 ноември 2015 г.

Всеки ден от Дейвид Левитан - ревю

А всеки ден е в различно тяло. Всеки ден то се съобразява с навиците и начина на живот на тялото, в което е. Докато един ден не се буди в тялото на Джъстин. От този момент нататък всичко се променя, защото А се влюбва. То забравя за правилата, които си е наложило и започва да променя животите на хората, в чиито тела попада, само и само, за да е близо до Рианън – момичето, в което му бе нужен само ден да се влюби…






Благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата!

Прочувствена, очарователна, но и много тъжна. „Всеки ден” е книга за сладката любов, която си има и своите горчиви моменти. Книга за трудната, а дори и невъзможна любов – за тази, при която има прекалено много „но” и „ако”.
От доста време не бях чела книга, която да ме накара да се замисля сериозно за някои теми, но ето че с прочитането на тази, го направих. Животът, който води главният герой – А, е много необикновен, интересен и вълнуващ, но едновременно с това и тъжен, самотен и объркан. Да се будиш всеки ден в тялото на различен човек, да изживяваш нови и нови моменти, да виждаш света през буквално различни очи, може да бъде забавно и вълнуващо приключение, но не и когато това е повторителен процес и не ти е даден шанса да имаш собствено семейство, свой дом, лични вещи, които са си само твои, а ти се налага да заемаш чуждите за ден. Тогава това „приключение” се превръща в едно самотно преживяване, което е способно да те докара до депресия и отчаяние…
Радвам се, че при А не бе такъв случаят. Имахме някои моменти, в които то действително се замисляше за тежката си съдба да преживява всеки ден в различно тяло, но като цяло бе доста праволинейно по отношение на животите, чиито тела обитаваше. Имаше стриктни правила да не променя навиците и  взаимоотношенията  на хората, чиито живот бе взел „назаем” за един ден. Е, докато не се появи Рианън. Тогава А престана да се съобразява с предишните си правила и променяше коренно животите на телата, за да се вижда с нея. Това доведе до множество заплетени ситуации, а с един от хората, чието тяло бе обитавало, се стигна и до сериозни подозрения, след като бе напуснало тялото. А през цялото време рискуваше много, не само да бъде хванато, но и да предизвика сериозни последици за нищо неподозиращите хора, в чиито тела попадаше, но всички това правеше в името на истинската и чиста любов към Рианън.


   Рианън бе стеснителна, чувствителна, но и страшно объркана относно чувствата си, за което я разбирам. Относно гаджето си, Джъстин – повече от ясно бе, че тя не изпиваше истински чувства към него и бяха заедно единствено, заради страха й да остане сама и да изгуби тази сигурност, че има някого до себе си. Сложното идва при взаимоотношенията й с А – тя определено изпитваше силни чувства към него, но и се усещаше колко объркана беше по отношения на тях, когато го видеше в друго тяло – всеки път, когато А се появяваше като момиче, например. Тази честа смяна на външния облик на А, определено беше най – голямата пречка за връзката между тях.
Краят на книгата беше тежичък и тъжен, но не и неочакван. Знаех, че А ще вземе правилното решение в тази ситуация, независимо колко болезнено трябваше да е то.

„Всеки ден” е пленяваща история за един сложен живот, за една сложна любов. Книгата ще ви накара да се замислите за някои сериозни теми като това, което се крие под обвивката, възприятието за външния вид и любовта, заради която човек е готов да премине всякакви граници и правила.

петък, 13 ноември 2015 г.

Аз съм знаменитост от Кейти Бърчъл - ревю

    „Аз съм знаменитост” проследява шантавия живот на Ана Хънтли, която от обикновено момиче се превръща в доведената дъщеря на една от най – големите знаменитости. Животът на Ана си тече нормално – ако това да подпалиш косата на  едно от най – известните момичета в училище, да имаш куче, към което си обсебена и да танцуваш откачено, за да се сдобиеш с единствените си приятели, е нормално... Докато един ден баща й не й съобщава, че се жени за известната актриса Хелена Монтейн! И така Ана се сдобива с известни доведени майка и сестра и купища папараци, които следят всяка нейна крачка. А в училище тя трябва да отличи хората, които наистина държат на нея, от тези, които я използват.

Много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

source
Книгата беше изключително забавна! Четеше се много леко и свърши неусетно. Кейти Бърчъл е изградила персонажи с изключително чувство за хумор, а главната героиня попада в страшно комични и неловки ситуации, които няма начин да не ви разсмеят.
Ана се чувстваше като аутсайдерката на училището, въпреки че не беше точно такава, защото имаше двама страхотни приятели в лицето на Джес и Дани, които въпреки засрамващите ситуации, в които попадаше (а те бяха много) бяха до нея и й казваха, че не е станало нищо особено. Те я приемаха точно такава, каквато е. Много често ставахме свидетели на телефонни секретари, бележки и мейли, разменяни между Ана и Джес, които бяха невероятно забавни, пресъздаващи по много истински начин приятелството между две най – добри приятелки.  Кучето на Ана постоянно вършеше откачени неща, които я поставяха в неловки ситуации в най – неподходящите моменти, но историите с него донесоха много забава в книгата. Любовта й към него и това, че в най – трудните си моменти, когато беше разстроена го взимаше със себе си в килера и по някакъв начин това я успокояваше, бе очарователно.
Ана прие доста по – добре, отколкото очаквах годежа на баща си и за кратко време изгради топли отношение с мащехата си и доведената си сестра. От своя страна, те й даваха съвети за това как да бъде по – харесвана, но и едновременно с това да остане себе си. Баща й бе от онези свръх-загрижени бащи, които искат с цялото си сърце щастието на детето си. Ана имаше и близки отношения с майка си, нищо че тя постоянно пътуваше и физически не беше до нея (появи се само за кратко в книгата). С нея общуваше чрез мейли, които бяха пропити с чувството на хумор на Ана и милото отношение на майка й.
По отношение на любовната история, Ана бе малко объркана, защото първоначалното й увлечение към най – известното момче в училище – Брендън, от километри личеше, че не истинско и че много по – подходящ за нея, и по характер и по интереси (страстта й към комиксите), е Конър.


„Аз съм знаменитост” е изключително лека и приятна книга, която се чете на един дъх и би оправила всяко лошо настроение. Тя е пропита с чувство за хумор,  имаше свежи и много реални персонажи, проследихме и едни очарователни взаимоотношения между две най – добри приятелки и връзката между родител и дете.

сряда, 11 ноември 2015 г.

Сгъстяването на тъмата от Морган Роудс - ревю



Общото между въстаници и поробители е едно: всички те се стремят да се сдобият с кристалите, чиято магия е способна да гарантира тяхната победа.
Ала нещата в покорена Митика далеч не са толкова прости, защото към борбата за надмощие се присъединяват не само външни фактори, но и същества от външни светове.
В тези мрачни времена сигурното е едно: придобилият власт над магията ще придобие и власт над самата съдба...
Само че съдбата е нещо относително, когато е замесена магия.



  Третата книга от поредицата по нищо не отстъпваше на останалите две откъм екшън, магия, любовни драми, интриги и ми донесе същото трепетно чувство, което изпитах, докато четях първите две книги. Вече без съмнение мога да кажа, че това е една от любимите ми поредици.
В тази книга като че ли бе наблегнато на магията - това как тя може да бъде използвана и за добро, и за зло, властта, която дава и свободата, която отнема. В епицентъра на събитията бяха добре познатите вече герои: Лусия, Магнус, Клео и Джонас.
Първата, на която реших да се спра, е Лусия. За съжаление не смятам, че тя се промени особено по време на тези три книги. През цялото време хората я използваха, а тя им позволяваше това, така че дори не мисля, че мога да я съжалявам. По отношение на чувствата й - тя държеше много на близките си хора, бе готова на всичко за тях, обичаше силно и пламенно, но... когато станеше дума за непознати, хора от народа, простолюдието, тя ставаше безчувствена и това бе минусът в нейния персонаж, който не можах да преглътна. Смятам, че в края на тази книга, може би преживя някаква промяна на личността, но не съм убедена дали в следващата книга няма да се подведе от някого и няма да се остави да бъде отново контролирана.
Магнус и през трите книги бе много противоречива личност. Имаше много недостатъци в характера си, но няма как да не кажа, че имаше и своите добри моменти, когато постъпваше правилно. В тази книга, той за пръв път се противопостави истински на краля и го предаде по много драматичен начин. Смятам, че той през цялото време знаеше какво е грешно и правилно, но за съжаление нещо го възпираше да взима верните решениял. В тази книга той доказа, че може да взима и правилни такива и определено показа промяната в персонажа си.
Клео е моята фаворитка от книгите, защото рядко се случваше да ме разочарова. И в другите си ревюта съм казвала колко силна личност е тя и как нямам търпение да я видя като кралица. В тази книга, тя се прояви като човек на действието като с риск за живота си подслушваше краля, свърза се с бунтовниците в лицето на Джонас, сближи се с принцеса Лусия, за да се добере до кристалите и рискувайки всичко през цялото време играеше една двойна роля.
 Алексий и Лусия като двойка бяха очарователни и нямаше как да не се влюбя във връзката помежду им. Алексий беше онази опора за Лусия, от която тя се нуждаеше в момента. Той бе този, който я насочваше и беше до нея в трудните моменти, кагото й се налагаше да използва магията си за търсенето на кристалите. Спойлер! Страшно много съжалявам за този край – сцената със смъртта му бе най – тъжната от трите книги досега, но този акт на саможертва от страна на Алексий само показа силната му любов към нея. *
От Джонас съм доста разочарована и не съм сигурна дали с Клео имат бъдеще. Той ми се струваше прекалено непостоянен в решенията и действията си, направи глупави грешки и в тази книга ми стана малко безинтересен. Но Клео и Магнус... Няма как да не кажа, че съм доста любопитна от това как ще се развият нещата между тях в следващите книги. Въпреки различията и гигантската пропаст, която стои между тях, мисля че е възможно за Клео да я преодолее, заради това привличане, което несъмнено има помежду им.
И в тази книга, подобно на първите две, умират любими персонажи и това е нещото, което ме ядосва, разстройва, но и ме държи на тръни, в напрежение, защото във всеки момент имам чувството, че нещо лошо може да сполети любим герой.

Има толкова много неща, които обичам в тази книга, като започнем от невероятния свят, който е изградила авторката, продължим с магията, която носи със себе си тайни и мистерии, любовните истории, които в началото не харесах, но към които сега съм пристрастена и завършим с напрежение от това какво ще се случи във всеки един момент. Препоръчвам горещо книгата!

събота, 7 ноември 2015 г.

Въстаническа пролет от Морган Роудс - ревю



След решителния шурм, подпомогнат от магията на принцеса Лусия, цялата земя на Митика се намира под властта на Кървавия крал. Този триумф е отвел завоевателя още по-близо до дълго издирваната от него сила - силата на четирите елемента. Сдобиването с нея ще му гарантира пълна власт над трите покорени кралства, останалия свят и победа над смъртта. Могъщество, което ще го превърне в бог.
И докато жителите на завладян Ауранос празнуват годежа на своята принцеса и сина на завзелия ги владетел, обедининяващите се под ново водачество паелсианци са единствените, въстанали срещу узурпатора.
Те не подозират, че със съдбата на тяхната съпротива е обвързано и бъдещето на самия свят.

Не очаквах, че интересът ми ще се запази и след тази книга, но ето че тя беше също толкова интересна, с напрегнати моменти и нови, завладяващи персонажи. Имаше и истински зародила се любовна история, която за разлика от тази в първата книга, ме накара да почувствам нещо и да обикна връзката, изградила се между персонажите.
Клео бе по – силна, самоуверена и решителна в тази книга. Имаше своите моменти на слабости, но не се пречупи, както очаквах да се случи. Тя изгуби всичко, на което държеше и единственото, което искаше в тази книга, бе мъст. Успя да играе двойна роля, като едновременно изпълняваше нарежданията на краля, преструваше се на "добрата съпруга" на принца и същевременно готвеше преврат, който целеше убийството на крал Гай и връщането й обратно на трона. Мисля, че в тази книга, тя доказа, че е достатъчно силна и мъдра да управлява кралство, затова и нямам търпение да я видя като кралица.
Лусия имаше малка роля в тази книга, защото в по – голяма част от нея беше заспала в дълбок сън. В сънищата си се срещаше с бдителя Алексий, от когото се опитваше да научи повече за магията, която притежава и това какво е способна да причини тя. Между тях припламнаха искри и мисля, че би се изградила страхотна връзка помежду им, ако не беше историята за могъществото на силата на Лусия.
Магнус. Честно казано опитах да го харесам, но... той е прекалено слабохарактерен, на моменти го е страх да изрази мнението си пред краля, много лесно го нараняват думи от уж нищо не значещи за него хора. Направи гигантски грешки и през двете книги, които са непростими и показват слабостта му. Държеше се надуто, самоуверено, сякаш може да прави каквото си поиска, с когото си поиска, а едновременно с това го беше страх да се противопостави на баща си. Единственото хубаво, което мога да кажа е, че бе състрадателен на моменти, но от това нямаше голяма полза след като го беше страх да покаже и съчувствие. Не знам накъде ще се развие персонажът му, но искрено се надявам да тръгне в една по – добра посока.
Романтичната история, за която исках да говоря, е тази между Джонас и Клео. Те преминаха през безкрайно много чувства помежду си: тъга, оскърбление, гняв, страст, привличане  и това прави връзката им толкова интересна, вълнуваща и аз определено ги ship-вам. Мисля, че Джонас е идеалната половинка за Клео, защото въпреки грешката от миналата му книга, той е човек на действието и всячески се опитваше да поправи нещата и отново да възвърне справедливостта в кралството.
Както казах се появиха и нови персонажи, всеки, от които беше интересен, но основните: принц Ашур, който донесе със себе си мистерия, за това какво точно търси в това малко, сравнено с неговото, кралство. Едновременно с това ми се струва, че обърка чувствата на Ник (най – добрия приятел на Клео) и не знам, поне за мен ще бъде интересно да проследя ролята му в следващата книга. Лизандра влезе напълно неочаквано в книгата с много силен женски образ, непримирим пред нищо нрав и нужно ли е да казвам, че я обожавам? Друг персонаж, появяващ се в тази книга, бе Меления, която донесе още по – голямо объркване в мен за това какви точно са целите й. Защо общуваше с краля, какво е намислила – все въпроси, на които към момента не съм си отговорила.

Втората книга бе също толкова поглъщаща, колкото първата. Имаше мистерия, магия, тръпка, цели две зародили се любовни истории, нови герои, които вълнуват, но с които идват нови и нови въпроси. Също и битки, отмъщения, които носят загуби както на омразни, така и на любими герои.     

петък, 6 ноември 2015 г.

Ключът на Блекторн от Кевин Сендс - ревю


  Преди да получи това мистериозно предупреждение, Кристофър Роу бе щастлив, учейки се да разгадава сложни кодове и загадки, да създава мощни лекарства, отвари и оръжия като чирак на майстор Бенедикт Блекторн – е, с по една-две експлозии по време на процеса.
   Но когато мистериозен култ започва да гони лондонските аптекари, следите на убийствата водят все по-близо до магазина на Блекторн. Докато времето му изтича, Кристофър трябва да използва всяко умение, което е придобил там, за да открие ключа към ужасяваща тайна, таяща силата да разруши света.

Много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

   "Ключът на Блекторн" беше книга, написана по завладяващ начин, заради мистерията, която струеше от всяка страница и в която читателят беше потопен. Действието се развиваше през 17 – ти век във Великобритания, което само по себе си бе достатъчно интригуващо. Авторът въвлича в тази епоха с леки, интересни и увлекателни описания за начина на живот на хората и градската архитектура в Лондон по това време.
   Действието в книгата обхващаше кратък период от време, но това не значи, че не се случиха страшно много неща. То се развиваше изключително бързо, което спомагаше за лесното й четене. Цялата книга беше много мистериозна и през повечето време си нямах и на идея какво ще се случи. Авторът повлича читателя в разгадаването на тайни кодове и символи, загадъчни рецепти, които биха били опасни в ръцете на грешните хора, а да не забравяме и мистериозните убийства на аптекари. Цялата тази мистерия, спомогна за това трепетно очакване какво точно ще се случи на следващата страница. Имаше и няколко напрегнати момента, в които животът на героите бе застрашен и това донесе още малко екшън тръпка на читателя.

   Главният персонаж, Кристофър, не бе никак обикновено момче, както можеше и да се очаква. Той беше героят в книгата, на когото бе възложена тежката задача да се добере до архангелския огън преди опасните злодеи. Преди това Кристофър трябваше да се изправи пред множество загадки, дело на майстор Блекторн, с които успя да се справи изключително бързо, благодарение на остроумието си. Той попадна на не една и две опасни ситуации, в които животът му бе застрашен, но от които успя да се измъкне, чрез хитри ходове. Това, което най – много ми хареса бе смелостта, с която той се впусна в цялата тази мистерия. Имаше множество възможност и причини да се откаже, но не го направи.
    Том бе най – добрият му приятел и ме впечатли готовността му да помогне на Кристофър по всяко време и във всякакви ситуации. Той беше наистина верен приятел, който не бе много съгласен с всички действия на Кристофър, но го подкрепяше до последно и във всеки един момент беше неговата най – голяма опора. Това, което ми липсваше по отношение на двата персонажа, като че ли бе емоционалността. Искаше ми се да има повече изразяване на чувствата, особено след нещата, през които двамата преминаха. Без съмнение имаше няколко силни момента, но... ми се искаше повече.

    Като за финал мога да кажа, че книгата ме пренесе в една друга епоха, по един изключителен начин. Държа ме в напрежение през цялото време и дори усетих как съм с героите и съпреживявам приключенията, през които те преминаха. Авторският стил е лек и не натоварва, а персонажите – млади, смели, духовити и остроумни

понеделник, 2 ноември 2015 г.

October Book Haul

Има една книга от септември и една от този месец, но какво пък? Реших и тях да 
сложа при книгите от октомври.

И трите книги си ги закупих втора употреба, като "Крадецът
на книги" си я купих края на септември и нямам
търпение да я прочета <3 "Призоваването" и
"Пробуждането" ги прочетох, но останах разочарована.

"Фенка" получих от Егмонт , а ревюто може да прочетете - тук.
"Морето на спокойствието" ми бе пратена от "Тиара Букс", ревю - тук.


През месеца направих и  поръчка от e-zona. Ето ги и книжките:


  
Ревю на "Паднали кралства" - тук.
Ревю на "Островът на изгубените" - тук.
Ревю на "Принцесата, разбойникът и фермерското момче" -тук.

Вчера пък, се възползвах от промоцията на Сиела и си купих книгата "Червен изгрев"