събота, 31 октомври 2015 г.

Какво прочетох през месец октомври


Това са книгите, които прочетох през този месец. А ето и малко по - подробно за тях:

1.Сезонът на костите - Саманта Шанън. Действието се развиваше в бъдещето, където хората със способности са обявявани за престъпници и водени в таен град, където биват третирани като роби и принуждавани да се борят за живота си. Такава е и главната героиня - Пейдж, която притежава рядка и ценна дарба - да влиза в мислите на другите. Тя попада в този тайнствен и злокобен град, където привлича вниманието на влиятелни личности, някои от които врагове, а други - съюзници. И докато се опитва да различи врага от приятеля, тя трябва да се изправи пред множество изпитания и да предпази най - близките си, дори и с цената на живота си. Книгата ми хареса. Не бих казала, че ме е впечатлила супер много, но имаше развитие на историята, добри моменти и персонажи. Оценка: 4/5 звезди.

2.Призоваването - Кели Армстронг. Тази книга не ме впечатли особено. Не знам, може би, защото имах големи очаквания, но общо взето дори няма какво много да кажа за нея, защото действието беше мудничко, персонажите малко странни, а аз така и не можах да се съсредоточа достатъчно, за да вникна в смисъла на някои от действията на героите. Дадох по - висока оценка, отколкото смятах, единствено заради края й, където имаше малко повече развитие. Оценка: 3/5 звезди.

3.Избрани творби - Пенчо Славейков. Просто мразя поезията. Не я разбирам, не се и опитвам да я разбера. Не е за мен и това е. А и това самочувствие, което показваше Славейков в статиите си, ми дойде в повече и на моменти ми се стори обидно. Съжалявам, но оценка: 2/5 звезди. Ако бях дала повече щеше да бъде доста лицемерно. 

4.Фенка - Рейнбоу Роуъл. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

5.Пробуждането - Кели Армстронг. Не мисля, че бих се заела с втората част от поредицата, ако не си я бяха купила заедно с първата. Както и да е, прочетох я и отново мнението ми не е особено добро. Оценка: 3/5 звезди, заради по - голямото развитие на персонажите, но все така мудното действие.

6.Фалшивият принц - Дженифър Нивън. Историята, действието, героите ми бяха прекалено познати, за да дам по - висока оценка на тази книга. Не беше нещо ново, нещо, което не съм чела. В книгата се разказваше за едно уж обикновено момче, което бива отвлечено заедно с две други момчета и обучавано за принц, който ще се възкачи на престола като новия управляващ. Моментите, които трябваше да ме изненадат, не ме изненадаха изобщо. Да, четеше се леко и ми беше интересно на моменти, но само защото обичам такъв жанр книги.  Като цяло ме разочарова това, че Дженифър бе копирала толкова елементи от други книги. Оценка: 3/5 звезди. 

7.Морето на спокойствието - Катя Милей. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

8.Паднали кралства - Морган Роудс. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

9.Стихотворения - Пейо Яворов. Трябва ли да се повтарям относно поезията? Единственият, който ме е докоснал досега с поезията си, е Ботев. Съжалявам, отново, но оценка: 2/5 звезди.

10.Мечът на лятото - Рик Риърдън. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

Мечът на лятото от Рик Риърдън - ревю

Магнус Чейс винаги е бил хлапе с проблеми. След загадъчната смърт на майка си той живее по улиците на Бостън, като оцелява единствено благодарение на острия си ум. Един ден обаче го намира негов чичо - човек, който никога не е срещал, а майка му е смятала за опасен. Този чичо му разказва невъзможни неща: че Магнус е син на северен бог, легендите на викингите са истина и боговете на Асгард се готвят за война. За да спре надвисналия Рагнарьок, Магнус трябва да претърси Деветте свята за оръжие, което е било изгубено преди хиляди години. А когато атаката на огнените великани го принуждава да избира между собствената си сигурност и живота на хиляди, Магнус взима фаталното решение. Понякога единственият начин да започнеш нов живот е да умреш...

Много благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата!

Рик Риърдън за пореден път ни представи митологията, този път скандинавската, по интересен начин с типичното за стила си на писане чувство за хумор, модерен, достъпен език и интересни и завладяващи персонажи.
Магнус Чейс далеч не бе просто бездомникът, за когото се мислеше. Не, той беше син на скандинавски бог, а съдбата му бе да попречи на опасни врагове да осъществят злите си планове за унищожението на света, който познаваме. Но преди това трябваше да… умре. Това бе шокиращо за мен, защото за първи път чета книга, в която главният герой всъщност е мъртъв. Не беше толкова странно колкото очаквах, защото през по – голямата част от времето дори забравях, че той е мъртвец. Магнус беше пълен с живот (хаха), постоянно пускаше саркастични забележки и дори в най – напрегнатите, а понякога и смъртоносни ситуации не губеше чувството си за хумор. Без съмнение той претърпя и много голяма личностна промяна. От бездомникът, който бе в началото, се превърна в героя, който попречи на злото да възтържествува. Неговият образ напомняше на този на Пърси, но си имаше и свой чар, който ще ви накара да го обикнете.
  Сам, Блиц и Харт бяха верните му приятели, които не го оставиха и в най – напечените ситуации. Те бяха тези, които неведнъж излагаха живота си на риск, за да бъдат до него и тези, без които той нямаше да успее. Обикнах ги до един! Страшно харесах този екип, който се създаде, връзката между тях и приключенията, които изживяха заедно. Сам беше онзи силен женски персонаж, за когото обожавам да чета в книгите, а Блиц и Харт – семейството, което вярваше в Магнус и неговите възможности през цялото време.
Напрежението струеше от всяка страница на книгата, защото героите, почти във всеки момент, бяха изправени пред опасни ситуации, които бяха част от пътя им към мисията да спрат опасното чудовище – вълкът  Фенрир, да опустоши света. По пътя си те се срещнаха и с много богове, които абсолютно нищо не ми говореха преди да прочета книгата. От тях най – силно впечатление ми направиха Локи, който макар и лош, бе забавен, Фрея, която бе едновременно сериозна и твърда, но и нежна и мила, Фрей, бащата на Магнус, за когото изградих страхотно мнение, въпреки краткия момент с него, който имахме. Изобщо, Рик бе изградил всички персонажи по невероятен начин, но аз не съм и очаквала друго.

Магнус се впуска в едно приключение, заедно със своите най – верни приятели: джужето Блиц, валкирията Сам и елфа Харт. Четиримата се изправят заедно пред опасни врагове, изпълняват рисковани поръчения, влизат в смъртоносни битки, за да достигнат заветната си цел. Ако обичате високото напрежение, примесено с голяма доза чувство за хумор и най – вече историите с богове, в този случай скандинавски, то тази книга определено е за вас.

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Creatures Of The Night Book Tag


Наближава Хелоуин и мисля, че е подходящо време да направя този таг. Целта му е да се свърже всяко създание с дадена книга, в която то присъства. Реших да направя така, че да свържа съществата с най - любимата си книга, в която те присъстват. И така...

1.Вампири - Предполагам хората, които четат блога знаят какъв ще бъде отговорът ми и това са поредиците "Академия за вампири" и "Кръвни връзки" от Ришел Мийд. Лудо влюбена съм в тези поредици и ги препоръчвам горещо.

2.Върколаци - За този въпрос се колебах между две поредици, но в крайна сметка реших да се спра на "Вълците от Мърси Фолс" от Маги Стийвотър. Чела съм книжките преди доста време, но си спомням, че ги обожавах. Когато ги четох сюжетът ми се стори оригинален и вълнунаващ и смятам, че е една от най - добрите истории за вълци (защото май в книгата не се наричаха върколаци... не знам, поне такива спомени имам)

3.Зомбита - Е, тук нямам голям избор, защото единствената книга със зомбита, която съм чела е "Топли тела" и тя не ми е любима, но е добра и интересна и си заслужава да се прочете.

4.Духове - "Призоваването" от Кели Армстронг. Отново не ми е любима книга, дори напротив - разочарова ме, но в момента изобщо не ми хрумва друга книга с духове... Хм, в "Рубиненочервено" от Керстин Гир имаше, но там не са с толкова важна роля. Е, все пак размислих и казвам "Рубиненочервено".

5.Вещици/магьосници/заклинатели - "Паднали кралства", защото в момента съм тотално обсебена от тази поредица!

6.Феи - "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас

7.Демони - "Реликвите на смъртните" и "Адски устройства" от Касандра Клеър. Най - накрая да спомена и тези поредици! Всъщност в тях присъстват почти всички от съществата в тага.

8.Ангели - "Паднали ангели" от Лорън Кейт. Имам доста колебания за тази поредица, но проблемите ми с нея не са свързани със съществата, а с любовната история и главната героиня, затова смятам, че по отношения на "ангелите" Лорън Кейт се е справила задоволително.

9.Извънземни - "Заветите на Лориен" от Питакъс Лор. Много ми е мъчно, че издателство "Колибри" спря да ги издава, защото бяха невероятни! През цялото време имаше забързано действие напрежение, а героите - какво да кажа за тях?! ОБИЧАМ ГИ!

10.Хора със свръхестествени способности - "Разбий ме" от Тахере Мафи. Друга любима поредица, която съм убедена, че на много от вас ще допадне.

Тагвам: ЮлиЕва и Калина

сряда, 28 октомври 2015 г.

Паднали кралства от Морган Роудс - ревю


  В земите на Митика войната е само отдавнашен спомен - забравена по подобие на смятаната някога за ежедневие магия. Но мирът неспирно вехне. Едно прибързано убийство бързо се превръща в повод за изблик на натрупалото се напрежение, подклаждано от алчност, мъка, мизерия и завист. Три земи - аскетичен Лимерос, охолният Ауранос и бедната Паелсия - се вкопчват в конфликт, който ще промени съдбите на поданиците им завинаги. Поне на онези от тях, които останат живи.
  Две млади принцеси против волята си попадат в центъра на всичко: сияйната Клеона от Ауранос и абаносовата Лусия от Лимерос. Те ще се изправят срещу смърт, невъзможна любов, интриги и предателства, а вярата им в магията ще бъде поставена на изпитание. Във всичко това се замесва и един обикновен младеж от Паелсия, който няма да се спре пред нищо, за да отмъсти за смъртта на брат си...

   Изненадана съм, че обикнах толкова силно тази книга и света й. "Паднали кралства" безспорно имаше своите минуси, като например любовната история и някои предвидими моменти, но светът й, героите и този увлекателен начин на писане на авторката ги компенсираха и ме накараха да желая да се захвана незабавно със следващата книга от поредицата.
  Това, което бе голям плюс за книгата, беше лесното потапяне в света й, а авторката дори не беше използвала толкова описания (да не кажа, че почти липсваха). Границата между трите земи Ауранос, Паелсия и Лимерос бе силно осезаема – богатото кралство Ауранос, което използваше жителите на Паелсия и не се интересуваше от бедността и мизерията, в която живеят, страдащата Паелсия и наивният й вожд, който единствен от цялото кралство живееше в охолство и кралство Лимерос, управлявано от тиранин, копнеещ за още и още власт.
  Не намерих нито един изцяло добър персонаж в книгата. Всеки имаше своите
слаби страни, всеки направи грешка в даден момент, затова може да се каже, че границата между доброто и злото бе размита. Това всъщност го смятам за още един плюс, тъй като никога не съм си падала по съвършените персонажи, а в тази книга определено нямаше такива. Ще обърна внимание на няколкото герои, които ме спечелиха, въпреки многото грешки, които допуснаха.

   Клео беше дъщерята на краля на Ауранос. Макар в началото да не се прояви като особено силен характер, с течение на книгата тя доказа, че може да бъде силна и смела, непоколебима и жертвоготова. Тя бе готова да се прости с живота си, заради свои близки и го доказа неведнъж. Под цялата невинност на външния си вид, Клео криеше една непокорност и твърдоглавост, когато имаше цел, която силно желае да изпълни. Без съмнение направи някои глупави грешки, които костваха животи, но се разкайваше за тях и осъзнаваше силата на вината си.
  Лусия, принцесата на Лимерос, притежаваше магически способности, които постепенно развиваше. Беше ми донякъде мъчно за нея, защото останалите гледаха на нея като на оръжие, заради магията й.  През по – голяма част на книгата тя беше разумна, мила, чувствителна, но не и когато въпросът опираше до живота на близките й. Тогава магията й се отприщваше и тя даваше воля на жестокостта си. В края на книгата извърши някои непростими грешки, които не съм напълно убедена, че мога да преглътна, но трябва да видя как ще се развие персонажът й в следващата книга. 
   Магнус, принцът на Лимерос, беше доста противоречив персонаж. Сякаш дълбоко в себе си искаше да вземе правилните решения, но покорността му към краля не му позволяваше. Той бе разкъсан между доброто и лошото и за огромно съжаление по – често се отдаваше на тъмната си страна. Колкото и да не ми се искаше, го харесах. През цялата книга, Магнус не даде почти никакви поводи човек да изпита към него симпатии, но това, което ме трогна, беше любовта и загрижеността му към Лусия, които изваждаха човешкото от него.
    И последен, но не по важност – Джонас от Паелсия. Момчето, което през цялата книга се водеше от жаждата си за отмъщение. И напълно оправдано – още в първата глава на книгата брат му намира смъртта си от ръцете годеника на Клео. Оправдавам го за това, че търсеше отмъщение, но не и за човека, от когото го търсеше. Според мен, бе насочил целия си гняв към погрешния човек. Действията му, водени от жаждата за мъст и злоба, също бяха грешни и доведоха до катастрофални последици за две от кралствата и много жертви. Искрено се надявам в следващата книга да го видим в друга светлина и от отмъстител и разрушител да влезе в ролята на спасител.
   Любовната история беше това, което не ми се понрави. Първо, при Клео и телохранителя й – Теон, тя се разви за изключително кратко време и така и не изпитах трепетните им чувства. Определено любовната история помежду им не беше добре развита и описана, затова не страдам много, че няма да видим повече от тях двамата. При Лусия и Магнус чувството беше едностранно, а и да си призная в началото бе малко... странно. Дори и след разкритието на някои тайни, не мога да приема отношенията им за нещо повече от нивото брат-сестра. В следващите книги интересни биха ми били взаимоотношенията между Магнус и Клео или Джонас и Клео.

  "Паднали кралства" е една изключителна книга, в която трудно можеш да различиш доброто от злото, но която те поглъща в света си. Тя запознава читателя с множество герои, които преплитат съдбите си по неочакван начин и към които малко или много ще се привържете.

неделя, 25 октомври 2015 г.

Cinderella Book Tag

Благодаря на Калина, че ме е тагнала :)

Мхм, изпуснала съм проклетото "n"
1.Злите доведени сестри - Книга с герой, когото мразиш
- Ненавиждах командир Джеймисън от "Легендата". 

2.Принцът - Книга с герой, който е джентълмен
- Джош от "Рисунка за Айла"

3.Пепеляшка - Герой, който е грациозен, мил и упорит
- Може би Сидни Сейдж от "Кръвни връзки". 

4.Феята кръстница - Герой, който винаги има някой да се грижи за нея/него
- Кейти от поредицата "Лукс". Всъщност това е и което сякаш ме издразни в нея. Тя не можеше без Деймън и на няколко пъти се налага той да я спасява...

5.Полезните създания - Нещо, което те прави щастлива, когато си тъжна
- Която и да е от книгите на Стефъни Пъркинс или Рейнбоу Роуъл.

6.Пепел - Книга, за която не ти пука
- "Влюбен до безумие" и "Спомни си"

7.Тиквата - Герой, който се е променил
- Джулиет от "Разбий ме". Тя се промени коренно, израстна пред очите ми и беше удоволствие да проследя как от крехкото създание, което беше в началото, се превърна в тази силна жена.

8.Невъзможно - Книга с край, който не си очаквала
- Трудно би ме изненадал краят на дадена книга, предвид факта, че винаги го чета, но мисля, че останах изненадана от края на поредицата "Гриша". О, сега се сетих и за "Ние лъжците" от Е. Локхарт. Мисля, че ми трябваше известно време да разбера какво се случва.

9.Просто дишай - Нещо, което те вдъхновява да си смела
- Аз съм много страхлив човек и дори и книгите не са способни да ме направят по - смела.

10.И заживели щастливо - Книга с перфектен край
- Повечето книги, които съм чела всъщност имат задоволителен, а част от тях дори и перфектен край, но може би ще се спра на "Рубиненият кръг", защото съм силно привързана към поредицата "Кръвни връзки" и мисля, че това бе възможно най - добрия края за всеки един от героите.

Тагвам: НикиГаби и Вероника

събота, 24 октомври 2015 г.

Морето на спокойствието от Катя Милей - ревю

След тежка травма в миналото си, Настя Кашников си дава обет за мълчание и спира да общува с близките си. Дори и когато се мести да живее при леля си във Флорида, където започва да ходи отново на училище, болезнените сцени от инцидента преди 2 години продължават да я преследват.
Името на Джош Бенет е синоним на смъртта, защото всички около него умират рано или късно. И така той се превръща в аутсайдера на училището, обграден със защитна стена от света и потънал изцяло в дърводелската работа, която е единствето нещо, което му носи удоволствие.
Светът на двамата се сблъсква напълно неочаквано и постепенно те започват да изграждат силна връзка помежду си. Но дали тази връзка е достатъчна, за да разкрие всеки от тях тайните на миналото си?

Много благодаря на издателство Тиара Букс за предоставената възможност!

„Морето на спокойствието” бе една приятна изненада за мен, която предизвика вихър от емоции с наситените си драматични сцени, очарователните любовни моменти и тази щипка чувство за хумор, която авторката бе вкарала в някои от персонажите.
Ще започна с това, че книгата не беше с бързо развиващо се действие, но това не ми попречи да я обикна, заради огромната емоционалност, с която бе пропита всяка страница. Любовната история също не беше от типа „любов от пръв поглед”. Имахме едно постепенно опознаване между двамата главни герои, което първо премина през етапа на приятелството и чак тогава се превърна в нещо повече от това. Двамата имаха своите падения  и възходи в отношенията си, а също и множеството тайни помежду им, но всъщност мисля, че тези неща са това, което помогна до скрепяването на силната връзка между тях. Не мисля, че без всички препятствия, през които премиха, щяха да се обикнат толкова силно.
За Настя ще си призная, че в началото не я харесвах особено, защото не я разбирах. Постепенно обаче започнах да гледам по – емоционално на нещата, опитах да се поставя в нейната ситуация  (въпреки че все още не знаех за инцидента от миналото й) и така с всяка страница ми ставаше все по – симпатична и по – симпатична. Когато разбрах какво точно се е случило, за загубата, която е преживяла, музиката, която й е била отнета, оправдах изцяло поведението й, болката и скръбта, които прехвърляше на близките си. Описанията, които в началото авторката ни беше дала за външния й вид, пасваха точно на емоциите й в книгата – тъмни, болезнени, скръбни, но по – късно се появява малкият лъч светлина, който й носи Джош и който започва да разсейва мракът в нея.
Джош ми се стори като някой, който просто не нуждае от любов. Загубите и тъгата от миналото, сякаш не му позволяваха да изпитва чувства в настоящето, докато не се появи Настя, разбира се. Двамата сякаш се спасиха взаимно. Джош беше издигнал защитна стена около себе си, през която никой не можеше, а  и не искаше да проникне, освен единствения му приятел – Дрю. След като Настя се появи в живота му, тази стена постепенно започна да се пречупва и определено допринесе за израстването му.
Дрю беше свежият персонаж в книгата. Той носеше малката доза чувство за хумор и нямаше как човек да не го хареса, заради това. Той беше страшно интелигентен, но и правеше глуповатички грешки на моменти. Друго, за което му симпатизирах, е, че бе единственият, който не се отдръпна от Джош, след  цялата смърт около него и беше верен приятел и на Джош, и на Настя.

Книгата застъпва дълбоки и сериозни теми като това как човек да се справи с болката, как да излекува душата си и как понякога подкрепата на близките не е достатъчна,  ако самият ти не повярваш в силата, че можеш да се справиш. Тя ни пренася през този път на трудности, през които преминават двамата главни персонажи, чрез много емоционалност и силни сцени. В цялата тази скръб и духовни терзания, се преплита и любовната история, която съм убедена, че ще спечели сърцата ви.

неделя, 18 октомври 2015 г.

Фенка от Рейнбоу Роуъл - ревю

  Кат е фенка на Саймън Сноу. Е, всички го харесват, но за Кат да е фен е нещото, в което е наистина добра. Заедно с близначката й Рен са вманиачени по книгите за Саймън още от деца. Всъщност именно това им увлечение им помага да приемат по-леко факта, че майка им ги напуска.
Четат, препрочитат, посещават форуми, пишат фенска литература за Саймън, обличат се като героите и чакат с нетърпение последната книга.
Сестрата на Кат е надраснала детското си увлечение, но Кат не може. Не иска.
Сега двете са на път да заминат за колежа, но Рен е заявила твърдо на Кат, че не иска да бъдат съквартирантки. Кат трябва да се справя сама.
И така, новата й съквартирантка се оказва груба, професорът й по творческо писане смята, че фенската литература е краят на цивилизования свят, а красивото момче от курса иск а само да си говорят за думи... На всичкото отгоре Кат не може да спре да се тревожи за баща си, който е крехък и обичлив човек и не е бил сам никога досега.
За нея въпросът е дали ще се справи?
Може ли да преживее университетския живот без Рен да е наоколо? Готова ли е да започне да живее живота си? Да напише собствената си история?
И дали иска да го направи, ако това означава да остави Саймън Сноу в миналото си?

Много благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата!

Ще започна с това, че обожавам начина на писане на Рейбоу! Толкова истински и толкова добре пресъздаващ героите и техните чувства и емоции. Това го видях още в "Елинор и Парк" и сега просто затвърдих мнението си, че тя има огромен талант и е една от любимите ми авторки.
Привързах се към абсолютно всеки един от героите! Като започнем с главната героиня – Кат, минем през Ливай, Рийгън, Рен, бащата на Рен и Кат, че дори и преподавателката на Кат. Всеки герой от книгата остави някакво впечатление у мен и то в повечето случаи беше добро.
Кат бе много близка по характер до моя. Тя беше навлязла толкова дълбоко в света на героите от поредицата "Саймън Сноу", че бе загубила представа за реалния живот, което ми се случва много често, когато попадна на наистина добра книга. Никога не съм писала фенфикшъни като нея, но разбирах емоционалността й по отношение на творчеството й и как бе готова да го брани, когато някой се подиграеше за това или не го приемеше за сериозно. Мисля, че това отдръпване на близначката й, всъщност беше от голяма полза за Кат, защото по този начин опозна други хора, намери в тяхно лице много добри приятели и израсна като персонаж. Не знам дали сега е моментът да кажа, колко съм съгласна с нещата, които й каза преподавателката и колко мисля, че й помогнаха да осъзнае някои неща.
Близначката й, Рен, също ми е любим персонаж. Имаше моменти, в които поведението й безспорно не беше правилно, но я разбирах и смятам, че решението й да се откъсне за малко от Кат бе правилно. Опитваше се да преоткрие себе си, в което няма нищо лошо. Методите й за това в повечето случаи не й бяха от полза, но не я съдя за това.
Рийгън, съквартирантката на Кат, бе един от най – откровените персонажи, които съм срещала. Тя, всъщност ми напомняше на моята най – добра приятелка, (е, без това с момчетата) затова й ми беше много близка още от началото. Бе много духовита, пряма, на моменти разкрепостена и с течение на времето се превърна в страхотна приятелка, което, честно казано, не очаквах в началото от нея.
Иии стигнахме до най – сладкия герой в цялата книга! Ливай! Беше изключително положителен персонаж, който караше хората около него да се чувстват специални и обичани, благодарение на усмивките, които не слизаха от лицето му. Бе много сърдечен, добронамерен и забавен. Въпреки множеството различия, които открих между характерите на Кат и Ливай, той я приемаше такава, каквато е. На нея й отне повечко време да го разбере, но въпреки всичко останаха заедно до края и смятам, че си отиваха страшно много като двойка. Моментите, които имахме между тях всеки път бяха специални и никога излишни. Всеки един от тези моменти беше описан перфектно и това допринесе да се влюбя лудо в тази двойка.

Рейнбоу Роуел е написала една изключително истинска книга, с герои, в чието лице всеки би открил нещо от себе си. Талантът й да пресъздава човешките емоции си личи много ясно в тази книга и това е нещото, което силно ме грабна във "Фенка" и което я превърна в една от най – любимите ми книги.

вторник, 13 октомври 2015 г.

Fall Time Cozy Book Tag

Много благодаря на Юли, че ме е тагнала :)


1.Падащи листа: Светът е пъстър - изберете книга с червени, оранжеви и жълти  нюанси на корицата 
- "Тетрадката" от Никълъс Спаркс
2.Топъл пуловер: Най - накрая е достатъчно студено, за да облечеш топла и удобна дреха - коя книга ви дава най - топлите потрепвания  
- Книгите на Стефани Пъркинс, а също и "Теория за любовта от пръв поглед"
3.Есенна буря: Вятър вие, дъжд се сипе - изберете любима книга или жанр, която бихте чели по време на буря 
- Предполагам бих си избрала нещо забавно и с много чувство за хумор като "Тайният живот на Беки Б.", например.
4.Свеж полъх: Кой е героят, с когото искаш да се размениш 
- Страшно много бих искала да се разменя с Гуен от "Скъпоценни камъни", заради способността й да пътува във времето.  Определено искам да отскоча до миналото. О, но много искам да се разменя и с Роуз Хатауей, защото е много различна по характер от мен и определено ще ми бъде... интересно.
5.Горещ ябълков сайдер: Коя не толкова популярна книга заслужава повече внимание 
- Казвала съм я и друг път, ще я кажа и сега - "Революция" от Дженифър Донъли. Една от най - любимите ми книги, заради интересния начин, по който авторката е описала събитията и вътрешните борби на двете момичета.
6.Палто, шал, ръкавици: Сезонът е студен и е време да се покрием - коя е книгата с най - смущаваща корица, която криете от чуждите погледи 
- Знам, че не е нищо особено, но всеки пък се изчервявам, когато виждам корицата на "Влюбен до безумие" 
7.Тиквен пай: Любима есенна храна 
- Това, с което се храня през есента не се различава особено от това, с което се храня през останалото време

неделя, 11 октомври 2015 г.

The Book Color Tag (1)

От доста време не съм пускала пост, но беше напрегната седмица в училище + нямах голямо желание за четене тези дни, нито за пускане на постове. Но тази сутрин се събудих и си казах, че ми се прави таг. Разрових се из Youtube и видях, че не съм направила този...


1.Изберете цвят - Очевидно цвета, който съм избрала, е червен. Причината не е само, че ми е любим, а и защото имам повече книжки в този цвят.

2.Покажете всичките си книги от този цвят 

3.Разделете книгите от този цвят на прочетени и непрочетени - Единствената книга, която имам в този цвят и не съм прочела, е "Фалшивият принц". Всички останали са прочетени.                   
4.Коя книга искате да прочетете най - много? - Ами, имам само "Фалшивият принц", така че...
5.Коя е любимата ви книга? - Разгледах добре всички червени книги и се колебах много, но в крайна сметка избрах "Ледено ухапване", защото страшно много обичам поредицата "Академия за вампири" и всяка една от книгите ми е любима.






6.Коя е любимата ви корица? - Без колебание казвам "Рибиненочервено"

7.Коя е най - нелюбимата ви корица? - "Сякаш никога не се е случвало" - смятам я за много скучна и безлична и никак, ама никак не я харесвам....



8.Коя книга в този цвят искате да си купите? - В момента не се сещам за книга, която искам да закупя.


9.И за финал - нещо червено на рафтовете ви с книги или близо до тях - Това е най - близкият червен предмет до библиотеката, който намерих :)


Тагвам: ЮлиНикиЕли и Гери