сряда, 30 септември 2015 г.

Какво прочетох през месец септември


Този месец отново прочетох 9 книги. Ето и кои са те:

1.Тъгата на сукубата - Ришел Мийд. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

2.Как да бъдеш популярна. Дневник - Мая ван Уейгънън. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

3.Храмът на боговете - Анди Макдермът. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

4.Последните оцелели: Живота, какъвто го познавахме - Сюзан Бет Пфефър. Ревю - тук. Оценка: 3/5 звезди.

5.Гръцките богове на Пърси Джаксън - Рик Риърдън. Ревю - тук. Оценка: 5/5 звезди.

6.Тайната на забранената книга - Карън Мари Монинг. Това е единствената книга, на която не написах ревю, прочетена през месеца. Всъщност доста я харесах... не знам защо не написах ревю. В книгата има много загадъчност, интересни елементи и мистериозни образи. Главната героиня в книгата е Макейла, наскоро загубила сестра си, която е била убита. Търсещата отмъщение за убийството й в Ирландия, Мак се забърква в един опасен свят, който постепенно се опитва да разбере и опознае. Голямата мистерия видях в лицето на Баронс - така и не научих много, много за него и се надявам в следващите книги образът му да бъде доразвит. Книгата определено ме повлече в света си, видях и голямата промяна, настъпила в характера на главната героиня и то за толкова кратко време. Това, което леко ме подразни и заради, което свалих от оценката, е начина, по който бяха описани свръхестествените същества. Имаше нещо, което просто не ми допадна. Но като цяло книгата беше интересна и вълнуваща. Оценка: 4/5 звезди.

7.Вещиците от Ийст Енд - Мелиса де ла Круз. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

8.Принцесата, разбойникът и фермерското момче - Александра Бракен. Ревю - тук. Оценка: 4/5 звезди.

9.Острието на предателя - Себастиен де Кастел. Ревю - тук. Оценка: 3/5 звезди.

вторник, 29 септември 2015 г.

The Bookalicious Tag

Много благодаря на Юли, че ме е тагнала. В момента имах нужда точно от това!


1.Какъв процент от книгите си взимаш от библиотеката и какъв от някъде другаде?
- Имам карта от Столична библиотека, но взимам книги от там само в краен случай - когато някоя книга е много стара и не мога да я намеря никъде другаде. Рядко ми се случва и да взимам книги назаем. Просто обичам книгите да са си мои и да знам, че не нося отговорност за тях и състоянието им.

2.Кой герой би искал/ла да бъдеш и защо?
- Сидни Сейдж е една от най - любимите ми героини и бих искала да съм нея, защото е страшно интелигентна и има невероятен характер. А също и излиза с Ейдриън, което си е голяяямо предимство.

3.Коя е любимата книга от детството ти?
- Имам много любими книги от детството, защото още тогава много обичах да чета. "Задната къща" от Ане Франк ми е наистина скъпа, а страниците на "Хайди и Клара" разлиствах с голям интерес. 

4.Коя е любимата ти книга?
- Това е най - сложният въпрос, който можеш да зададеш на читател.

5.Купуваш ли книги втора ръка?
- Да. Обичам новото (кой не го обича), но когато някоя книга е изчерпана по книжарниците или е на добра цена, прибягвам и до такъв вариант.

6.Кой е най-сексапилният ти любим герой? (Без значение от пола.)
- Ох, толкова са много. Обичам Ейдриън ("Кръвни връзки") и начина, по който е описан. Обожавам Дориан ("Стъкленият трон")... О и Джош ("Рисунка за Айла") и тази негова страст към изкуството.

7.От коя поредица имаш най-много книги?
- "Пърси Джаксън и боговете на Олимп" - имам всички 5 книги от поредицата + двете допълнителни. Тоест стават 7.

8.Коя  е любимата ти корица?
- Отново са много. Може би преди време щях да кажа кориците на поредицата "Трил", но в момента имам страшно много любими корици и не мога да кажа само една. 

9.Кой е любимият ти вид книга? (жанр)
- Фентъзи.

10.Коя е първата книга, която прочете?
- Първата, за която имам спомен, че съм порочела е "Фокси в беда"

11.Кой е любимият ти филм по книга?
- Хммм. "Игрите на глада", май.

12.Къде е най-доброто място за четене?
- В леглото. 

13.Написвал/ла ли си свой фен фикшън по книга?
- Не.

14.Ако можеше да прочетеш само 3 книги до края на живота си, кои щяха да са те?
- Може би ще са три самостоятелни книга, защото не бих искала да се заемам само с една поредица, а да започна три различни поредици ще бъде глупаво.

15.Коя е най-дебелата книга, която си чел/ла?
- Ами книгата, която имам в предвид е разделена на томове, а не ми се събират числа, затова просто казвам "Граф Монте Кристо"... Освен, ако "Отнесени от вихъра" не е по - дебела...

16.Ако напишеш книга, какво ще е заглавието?
- Зависи от това за какво ще е книгата.

17.Колко книги прочете миналия месец?
- Мисля, че бяха 9.

18.Коя е последната книга, която прочете?
- "Острието на предателя"

19.Представяш ли си себе си в книгите, които харесваш?
- Ами, не точно. Ако силно харесам някоя книга и героите й определено започвам да се поставям на тяхно място в ситуациите, в които попадат. Понякога някои характери ги оприличавам на моя, но винаги имам различен от своя образ в главата си.

20.Коя е любимата ти книжарница?
- Greenwich

21.Твърди или меки корици?
- Нямам предпочитания.

22.Имаш ли повече от едно копие на същата книга?
- Да. 

23.За вампири или върколаци предпочиташ да четеш?
- Чела съм повече книги за вампири, но като че ли, предпочитам върколаците.

24.Притежаваш ли повече от 150 книги?Ако не, би ли искал/ла да притежаваш?
- Със сигурност са повече от 150, но колко точно повече...

25.Коя е последната книга, която прочете от автор сънародник (от същата държава)?
- "Железният светилник" от Димитър Талев.


Тагвам: ПамелаАнаГаби и Ева :)

понеделник, 28 септември 2015 г.

Острието на предателя от Себастиен де Кастел - ревю

В миналото Мантиите са били смели войни, служещи на Краля и борещи се със злото в името на това справедливостта да възтържествува. Но Кралят им бива обезглавен и Херцозите са новите управляващи. Сега Мантиите са просто скитници, смятани за страхливци за това, че са допуснали Кралят им да умре. Разпръснати, разединени и с тайни мисии, възложени им от починалия Крал, които самите те не са сигурни, че могат да изпълнят. Историята се съсредоточава върху Предводителят на някогашните Мантии - Фалцио и двамата му смели приятели – Кест и Брасти. Скитащи по земите, прескачащи от работодател на работодател, тяхната едничка цел е да изпълнят последните тайни мисии от Краля. Защото той може да е мъртъв, но споменът за него и неговата доброта все още живее в сърцата на Мантиите. Изправяйки се пред различни опасности, много битки и защитаващи слабите и невинните, тези трима войни се опитват да се справят с несправедливостите и тираничното управление на Херцозите.

Много благодаря на издателство Еклиптик за предоставената възможност!

Книгата бе наситена с геройски постъпки, представени бяха много различни образи и определено откъм стил на писане беше нещо ново за мен. Това, което държа интереса ми през цялото време, бе напрежението, че във всеки момент може да се случи нещо неочаквано. Имах това чувство и в битките, в които Мантиите трябваше да се впуснат, и когато бягаха и се криеха от враговете си, а и във всяко едно действие от страна на управляващите.
Както казах имаше богатство от персонажи. Ще започна с главния такъв - Фалцио. Дали заради трагичното си минало, или тежкото си настояще, той беше доста непредсказуем по отношение на характера си. Имаше моменти, в които беше много спокоен, рационален и такива, в които избухваше и ставаше смъртоносен съперник. Възхитих се на тази негова вярност към починалия Крал, дори и след смъртта му. Възхитих се и на тази негова възвишена цел да донесе справедливост и да въведе поне някакъв ред, в този хаус, който са причинили Херцозите.
Относто Кест, нямам кой знае какво изградено мнение, защото той през цялото време беше много тайнствен и загадъчен. Започна да открива повече от характера си чак към края на книгата, но се надявам в следващата да се разкрие окончателно.
Брасти беше голям образ. Със страхотно чувство за хумор, той се забавляваше дори и в напрегнатите моменти на книгата, с което забавляваше и мен. Присъствието му внасяше една лекота при четенето.
Женските образи бяха основно в лицата на Валиана и Алайн. О, а да не пропускам и Херцогинята, за която няма какво да кажа, освен, че бе ужасно зла и жестока. Валиана харесах още от първата страница, в която авторът ни запозна с нея. Нищо, че в началото бе в образа на разглезена принцеса, която иска винаги да става нейното. Някак си имах усещането, че не е толкова жестока, колкото родителите си и ето, че това усещане си имаше и разумно обяснение. Алайн бе невероятно смела и изключително силна за възрастта си. И макар на моменти да не успяваше да сдържи сълзите си, след всичко, което й се случи, смятам, че прие загубите и разкритията геройски.

Екшън, неочаквани разкрития, мъст и богатство от образи – това ни дава първата книга от поредицата „Мантиите”.

петък, 25 септември 2015 г.

Принцесата, разбойникът и фермерското момче от Александра Бракен - ревю

   „Принцесата, разбойникът и фермерското момче” преразказва историята на четвъртия епизод на световноизвестната филмова сага „Междузвездни войни”. Книгата е разделена на три части, като първата е съсредоточена върху принцеса Лея. Поставена пред сложна мисия, която може да промени завинаги живота й и този на сънародниците й, за нещастие тя бива заловена от щурмоваците, изпълняващи волята на Императора. Втората част на книгата ни запознава с Хан Соло и неговият верен партньор Чубака, чиято единствена цел (поне в началото) е да спечелят пари, за да се отърват от многото си дългове. И точно тогава пред тях изниква перфектната възможност за припечелване на пари, която ни запознава и със следващия ключов герой, на когото е посветена третата част: Люк Скайуокър и неговия спътник и учител Бен. Тримата се отправят на пътешествие, което ще ги отведе до принцеса Лея и спасяването й, но не и преди да минат през множество трудности и изпитания.

Поднасям изключителни благодарности на издателство Егмонт, че ми предоставиха възможността да прочета книгата преди излизането й.

Ще започна с това, че никога не съм гледала „Междузвездни войни”. Никога не съм имала и желанието да ги гледам, но след прочитането на книгата, сагата определено спечели интереса ми.
Няма да крия, че книгата в началото не ме грабна и ми трябваше известно време да „навляза” в нея, но след като това се случи, тя ме погълна изцяло. Може би защото това беше един коренно различен свят и не беше от тези, за които съм свикнала да чета, или заради героите, които бяха изключително смели, но едновременно с това бяха показани и техните слабости, а вероятно и заради увлекателния стил на Александра Бракен. Комбинацията от тези плюсове ме накара да обикна истински книгата и да забравя за първоначалните си впечатления.
Лея беше изключително смела и се възхищавам страшно много на тази нейна цел да разбие представите за това, че принцесите са просто рокли, външен вид и добри обноски. С поемането на опасната мисия, мисля, че тя доказа колко силна може да бъде една принцеса. Въпреки, че я плениха и разрушиха всичко, на което държи и въпреки вътрешно обзелите я отчаяние и вина, външно тя запази присъствие на духа пред враговете си и беше с гордо вдигната глава. Когато я видяхме отново при спасяването й, тя бе по – готова и силна за битка от всякога.
Хан Соло може и да не прави добро първо впечатление, но с течение на книгата преминава през големи промени в характера и в края й вече не е онзи материалист, когото виждаме в началото. Той беше и онзи герой, който разчупва напрежението със свежи реплики, а хапливите му диалози с Лея бяха едни от любимите ми в книгата.
Люк беше героят в книгата, който бе готов да се хвърли дори и в невъзможни битки. Изпълнен с невероятна жертвоготовност, той ме спечели със силния си характер, въпреки вътрешните си колебания и несигурност, които имаше в някои моменти. Той, подобно на Лея, искаше да се докаже пред останалите и мисля, че в края на книгата, го постигна.

Ако търсите силни и смели персонажи, които се изправят пред опасни космически битки със злото, интересен свят, лек и лесен за четене стил от страна на автора и малко забавни диалози за разчупване на напрежението, то книгата е точно за вас, защото тя поднася всичко това накуп.

неделя, 20 септември 2015 г.

Вещиците от Ийст Енд от Мелиса де ла Круз - ревю

„Вещиците от Ийст Енд” разказва историята на три вещици: Джоана и двете й дъщери – Ингрид и Фрея. След забрана за използване на магия, трите се стараят да водят нормален живот без нея в малкото и незабележимо градче Норт Хемптън - Фрея като барманка, а Ингрид като местната библиотекарка. Този нормален живот е напът да се промени, когато трите нарушават забраната и започват да използват магия. Ингрид, за да помага на жителите на града да се справят с проблемите си, Фрея съвсем „невинно” добавя от своята магия в питиетата на клиентите, а майка им използва магията си, за да впечатли малкото момченце Тайлър, към което е силно привързана. Дребните магии, които правят постепенно прерастват в нещо по – голямо. Междувременно нещо злокобно е обзело града – стари врагове с нови лица застрашават не само техния живот, но и този на жителите на града. Трите са принудени да разплетат загадката и да се справят с последиците от миналото си.

Хиляди благодарности на издателство Еклиптик за възможността да прочета книгата! :)

Замислих се с какво първо да започна и реших да е с това, че книгата има наистина страхотни описания, които помагат да се пренесеш в това незабележимо градче, заедно с цялата му обстановка и герои. Аз съм човек, който не обича описанията, но в тази книга те ми помогнаха много, за да се откъсна от ежедневието и да се пренеса при героите. Докато четох книгата усещах аромати на билки, представях си картини на това как изглежда градчето, а образите на персонажите ми се сториха изключително живи. Освен добре описаната обстановка, книгата ни поднася и много обрати, изненади и бързо развиващо се действие.
Обичам да коментирам героите, затова ще започна с Ингрид, която ми беше любимката от трите дами. Тя беше много състрадателна, особено към приятелите си и въпреки че бе привърженик на спазването на правилата, реши да ги наруши, когато стана въпрос за живота на най – близките й хора. Хареса ми нейната дарба да вижда бъдещето, въпреки че не я видяхме в действие много, много в книгата. Хареса ми това, че беше по -  сериозна и разумна от сестра си. По отношение на любовния й живот – получихме мъничко любовна история в края на книгата, за чието развитие нямам търпение в следващата книга.


Фрея не беше точно моя тип герой, но авторката я беше изградила много ясно като персонаж – тя бе необуздана, жива, първична, отдадена на страстта. Затова и нямаше проблем да се впусне в нова връзка с брата на годеника си, към когото за кратко време се влюби. И така се създаде любовният триъгълник – Фрея, влюбена в двамата братя. Казвала съм много пъти, че мразя любовните триъгълници, но при този беше различно, защото годеникът й – Бран, почти не присъстваше в книгата и тя имаше много малко моменти с него. Общо взето историята беше съсредоточена върху връзката й с Килиън. Все още не съм много сигурна какво мисля за тях двамата. В началото изобщо не ги харесвах, но в края на книгата, когато имах сглобени парченца от историята им, си помислих, че в бъдеще може и да ги харесам като двойка.
И последна, но не по важност – Джоана. Това, което ми хареса в нейния характер беше, че уважаваше личното пространство на дъщерите си и не беше от онези обсебени от живота на децата си майки. За сметка на това беше много привързана към момченцето Тайлър - синът на прислужницата им. Техните моменти всъщност бяха едни от най – сладките в книгата, защото тя постоянно се опитваше да го направи щастлив, като често се обръщаше към магията за тази цел.

„Вещиците от Ийст Енд” предлага прекрасни описания, които те пренасят в книгата, добре изградени персонажи, чиито характери са живи и е лесно да си ги представиш, много магия, обрати, затаяващи дъха моменти и неочакван край, който те оставя в трепетно очакване на следващата книга.

събота, 12 септември 2015 г.

Гръцките богове на Пърси Джаксън от Рик Риърдън - ревю

В „Гръцките богове на Пърси Джаксън” Пърси влиза в ролята на разказвач и ни потапя в гръцката митология, като ни разказва с модерен език и с много чувство за хумор митовете за сътворението на света, а и едни от най – интересните митове за богове като Зевс, Посейдон, Афродита, Хера, Аполон (да, не мисля да ги изреждам всички). Сарказмът, типичен за Пърси, не липсва, което значи само едно – смехът е гарантиран!





Много благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност! 

Книгата наистина беше много, много, мнооого забавна! 400 страници смях и божествени изцепки! Рик се беше постарал всяка една страница да бъде пропита с чувството за хумор на Пърси. Митовете бяха разказани по много интересен и увлекателен начин и в никакъв случай не бяха отегчителни и скучни (каквото очаквах от гръцките митове, преди Рик да ме потопи в този свят)
Видяхме всеки един от боговете в различна светлина (Пърси не беше спестил пикантерийте от живота им, нищо, че с това рискуваше да бъде „опърлен”) Имахме богатство от истории и случки: от бащи, които ядат децата си, през братя, които се женят за сестрите си,  до бебета, които порастват за броени секунди, а други дори още като пеленачета се превръщат в изпечени крадци (мхм, ако сте чели поредицата „Пърси Джаксън и боговете на Олимп” сигурно вече се досещате за кой бог говоря). Всеки един от митовете беше представен чрез съвременен език и по достъпен начин, така че не очаквайте нещо в стил „Омир”.
Пърси правеше много забавни сравнения с днешния свят и набеждаваше някои от боговете за проблемите на съвременния човек. Друго забавно бе начинът на пресъздаването на диалозите между боговете, който не се отличаваше от начина, по който говорят тийнейджърите помежду си.


Като цяло „Гръцките богове на Пърси Джаксън” беше едно забавно и увлекателно четиво, което със сигурност ще привлече интереса ви към старогръцката митология, независимо дали сте дете или възрастен. 

П.П. Докато четях книгата тотално се изгубих в роднинските им връзки!

вторник, 8 септември 2015 г.

Живота, какъвто го познавахме от Сюзан Бет Пфефър - ревю

Огромен астероид удря Луната и вече нищо не е същото. „Последните оцелели: Живота, какъвто го познаахме” е постапокалиптичен роман, написан под формата на дневник, който разказва за живота на 16-годишната Миранда и нейното семейство, които се опитват да оцелеят в един свят на мрак, студ, глад и жажда. Жертвите се увеличават, а ресурсите все повече и повече намаляват. Без електричество, с нищожно количество останала храна и вода, единственото, което остава на Миранда, семейството й и на цялото човечество е надеждата. Надеждата, че утрешният ден ще е по – добър и всичко отново ще бъде наред.

Благодаря  на издателство Ибис за възможността да прочета книгата.

Не вярвах, че ще ми допадне това, че книгата е под формата на дневник, но всъщност това беше една брилянтна идея на авторката. Така проследих не само постепенната промяна във времето и настроенията, но и видях най – дълбоките и съкровени мисли на Миранда – тези, които не би  изрекла на глас. Така успях да изпитам истински силното й отчаяние на моменти и гневът й към цялата тази ужасяваща ситуация, в която е попаднала.
Няма да ви лъжа - книгата беше ужасно тежка на моменти. Понякога ми се налагаше да спра да чета, защото в противен случай самата аз щях да се отчая за бъдещето на героите. Освен, че беше тежка, тя ме вкара и в дълбоки размисли. Какво ще стане, ако нещо подобно се случи днес? Дали всички ще станем толкова егоистични и няма да мислим за никого другиго извън границите на семейството си? Силно се надявам да не.
Събитията в книгата, начинът, по който авторката ги беше описала, ми се сториха стряскащо реални – сякаш бях Миранда, сякаш това се случваше на мен. На моменти дори чувствах отчаяние и глад като нея. Определено Сюзан умее да предава чувства и емоции и да те „вкарва” в книгата и света й.
Миранда беше изключително силна, дори и когато самата тя не вярваше в това. Дори когато й идваше да крещи и плаче (а понякога го правеше), тя намираше сили в себе си да събере парченцата си и да се изправи отново силна пред семейството. Мат беше страхотен брат! Той даваше голяма опора на семейството и мислеше повече за тях, отколкото за себе си. Джони – бе ми изключително мъчно за по – малкия им брат, че на такава крехка възраст му беше отнето детството и трябваше да мисли за такива сериозни теми като оцеляване и загуба на близки хора. Майка им се държеше зле на моменти, когаго губеше надежда. Оправдавам я с това, че на всеки от героите му се наложи да премине през много тежки изпитания, а на нея може би най – много, защото животът и на трите й деца бе застрашен във всеки един момент.
Това, което леко ме разочарова в книгата, беше, че имаше прекалено много мъка и отчаяние, а толкова мъничко надежда. Исках да има повече хубави моменти, исках хората да се държат един за друг и да видя едно обединение, а не разкъсване.

Книгата ме стресна, дори изплаши. Постави ме на мястото на героите и ме накара да се запитам: „А какво бих направила аз в такава ситуация?” Сюзан Бет Пфефър е изградила един стряскащ постапокалиптичен свят, където освен водата и храната, надеждата също е на привършване. Направила го е по завладяващ начин, защото те пренася в света и човек успява да изпита всички емоции на героите. Книгата поглъща със сериозните си теми и поставя купища въпроси, на които всеки сам трябва да си отговори.

неделя, 6 септември 2015 г.

Храмът на боговете от Анди Макдермът - ревю


   Тайна организация издирва древен предмет – ключ към миналото на човечеството, който може да изиграе решаваща роля за неговото бъдеще.
   Светът на археоложката Нина Уайлд се разпада. Съпругът й, бившият командос Еди Чейс, е преследван от закона заради обвинение в убийство, което не е извършил. Тя се опитва да открие трите статуетки – реликви, останали от изгубената цивилизация на Атлантида – откраднати й точно преди Еди да изчезне. Еди Чейс обикаля земното кълбо в търсене на мъжа, отговорен за настоящото му положение на беглец. Мистериозен благодетел обещава да му осигури необходимата информация, но цената е висока – трябва да се изправи в директен сблъсък със съпругата си. Когато Нина научава, че японски магнат е купил статуетките на черния пазар, мигновено отпътува за Токио, за да се срещне с него, без да знае, че Еди също е тръгнал натам. 
   Срещата им отприщва поредица от събития, които заплашват да доведат до опустошителни последици за света. Двамата се впускат в опасно приключение, а на карта е заложено бъдещето на човечеството…

Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

   Исках да прочета нещо ново, нещо различно от това, с което съм свикнала и мисля, че това бе идеалната книга за тази цел. Видях, че е трилър – жанр, който не харесвам, но също и че книгата е приключенска – това беше нещото, което ме убеди, че искам да я прочета. Преди да започна с мнението си за книгата, трябва да кажа, че е част от поредица, но смятам, че напълно спокойно може да я прочетете и без да сте запознати с първите книги. Има малки моменти от предишните книги, които са споменати, но те са нещо като спомени на героите и не пречат да се хване основната нишка в книгата.
   "Храмът на боговете" с всяка своя страница ме държеше на тръни. Постоянно се случваше нещо, което ме караше да отгърна на следващата страница. Ако трябва да съм честна, след първите две глави от книгата, бях малко скептично настроена към нея и не бях сигурна дали я харесвам, но след това, сюжетът й ме погълна изцяло. Многото жертви и насилие, може би бяха единствените неща, които не ми се понравиха.


   Нина, главната героиня, се занимаваше със страстта си – археологията, но всъщност изобщо не беше обикновена археоложка. Тя играеше важна роля при обединяването на трите статуетки от Атлантида и затова животът й беше много ценен за Групата – тайната организация, която искаше да промени света със "световен мир". Добрите намерение на организацията всъщност не бяха никак добри и това принуди Нина и съпругът й да се обединят с някои от хората, които желаеха смъртта им.
   Еди, съпругът й, постоянно попадаше в животозастрашаващи ситуации, но някак все намираше изход и се спасяваше. Забавното при него бе, че дори и в най – напечените моменти измисляше някоя остроумна реплика, която пречупваше силното напрежение. 
   Действието в книгата се развиваше на много места, което определено ми допадна и е още един плюс на книгата. Авторът ме пренесе през градове като Ню Йорк, Вашингтон, Рим. Голяма част от действието се развиваше и в няколко африкански държави: Зимбабве, Етиопия, Мозамбик.
И след множеството гонки и преследвания из различните краища на света, съвместната работа с врагове и приятели, многото жертви, книгата имаше напълно задоволителен край (нещо, което не очаквах, заради постоянните опасни ситуации, в които попадаха героите)

   Наелектризиращо напрежение, приятен приключенски стил на писане, много полезна информация, поднесена по интересен начин – това са само част от нещата, с които прелъстява "Храмът на боговете". Препоръчвам силно книгата на феновете на приключенските романи, примесени с голяма доза екшън.   

петък, 4 септември 2015 г.

Как да бъдеш популярна. Дневник от Мая ван Уейгънън - ревю

 Популярна. Дефиницията на тази дума винаги е била малко неясна в главата ми. Знаех какво не означава. Не означава да те изберат последна. Не означава да ти се присмиват или да няма с кого да седнеш. Не означава да си сама. Но това вече не ми е достатъчно. Надявам се, че в края на осми клас ще знам какво е да си популярна. Възможно ли е съветите за популярност отпреди повече от половин век да са все още приложими?...
Запратена в изгнание на дъното на социалната стълбица в училище, Мая ван Уейгънън решава да започне уникален социален експеримент: да прекара цялата учебна година, следвайки съвети, взети от наръчник по популярност от 1950 година! Могат ли една маша за коса, куп нелепи дрехи, малко вазелин вместо сенки за очи и наниз перли да помогнат на Мая в стремежа й да стане популярна?
Резултатите от тази истинска история са смешни, излагащи, понякога болезнени и показват пътя към порастването, което невинаги се случва както си представяме, но си има и своите добри страни (дори ако първо трябва да наденеш кюлоти, за да ги достигнеш). Разказана с неповторимо чувство за хумор, историята на Мая служи за пример на читатели на всяка възраст за това колко много можеш да постигнеш, стига да проявиш доброта и самочувствие.


Забавна! Това е първото, за което се сещам, ако трябва да определя книгата с една дума. Това е перфектната книга, с която да се отпуснете за един ден.
Ситуацията в училището на Мая няма да ви изненада – спортистите са на върха – те са най – популярните, а срамежливите и необщителни хора, като Мая и нейната най – добра приятелка – на дъното. Всеки има своята групичка, към която сякаш е завинаги прикрепен и от която сякаш няма мърдане. Но Мая, в своята упоритост да се доближи поне малко до тази въпросна "популярност" променя това и предизвиква силни сътресения в т.н. "социална стълбица". Следвайки стриктно съветите на Бети, Мая не постигна това, което очаквах... Всъщност, постигна много повече. Тя промени не само своя начин на мислене, но и този на много от съучениците си. Тя доказа, че общуването между различните групички и различните характери, всъщност не е никак страшно. 


  Ако в началото Мая беше все още неуверена, срамуваше се от някои от резултатите в експеримента, то в края вече беше много силна и уверена. Знаеше, че е постигнала успех и че е направила нещо много по – голямо, отколкото е очаквала. Без съмнение беше интересно да проследя този експеримент и записките, които си водеше, които доведоха до това, което е тя в края на книгата. Въпреки върховете и спадовете, тя не се отказа от целта си и в крайна сметка я постигна.
Както казах, книгата беше пропита с чувство за хумор – имаше моменти, които биха ви разсмели до сълзи. Освен това, обаче, книгата обхващаше и серозни проблеми като бедността в градчето, в което живее Мая – тя определено не беше натрапила този проблем, но го беше споменала на няколко пъти и нямаше как да не му обърна внимание. Друг, вече основен проблем, който книгата разглеждаше са наложените стереотипи, за които споменах по – горе, но с които Мая се опитваше да се бори.

Забавни ситуации, свеж хумор, но и сериозно застъпени теми, това е което ни поднася Мая със своя интересен дневник, който стриктно проследява резултатите от ескперимента.
Към края на книгата виждаме и някои различни и интересни дефиниции на думата "популярност" А каква е вашата?

сряда, 2 септември 2015 г.

Тъгата на сукубата от Ришел Мийд - ревю

Главната героиня, Джорджина Кинкейд, е сукуба – може да се преобразява в каквато си форма иска, но цената, която плаща за тази „привилегия” е, че черпи енергия от смъртните мъже и по този начин ги изтощава (а понякога дори може да ги убие). Всичко в нейния живот си върви нормално (доколкото животът й може да бъде нормален), докато съвсем случайно не се запознава с любимия си автор – Сет Мортенсен, а по – късно и с мистериозния Роман. Заедно с тези двама мъже, към които Джорджина започва да изпитва привличане, на хоризонта се появява и смъртоносна опасност. Някой започва да изпраща странни бележки на Джорджина и да нарянява, а понякога дори да убива всички, с които тя има някакъв конфликт. С риск за живота си, Джорджина се впуска в разследването на това кой е убиецът, докато отчаяно се опитва да притъпи чувствата си към Сет и Роман.

Хиляди благодарности на издателство Ибис за предоставената възможност!

Отдавна искам да се впусна отново в завладяващия стил на писане на Ришел Мийд и ето, че най – накрая го направих! Книгата директно привлича вниманието от първата си страница с интересни герои и същества и човек се задълбочава все по – надълбоко и по – надълбоко в историята, докато накрая не разбира, че книгата е свършила. Изненадващи моменти не липсваха, чувството за хумор, типично за Ришел – също.
Джорджина беше много нетипичен персонаж. Въпреки че работеше за самия дявол (защото в този свят „да сключиш сделка с дявола” се приема напълно буквално), на нея не й харесваше това, което прави. За разлика от други сукуби, Кинкейд изпитваше вина всеки път, когато й се налагаше да отнема от енергията на мъжете. Оттам идваше и страхът й да не нарани някого, за когото наистина я е грижа. Драматичното й минало и това, което представляваше в настоящето, я караха да иска да пази дистанция от мъжете, към които изпитваше истинско привличане (въпреки че се провали в пазенето на дистанция).  Хареса ми, че беше запазила човешкото в себе си, въпреки това което е – тази загриженост, която проявяваше не само към свръхестествените си приятели, но и към човешките. Друго, освен човешките й чувства, което ми хареса, беше колко силна и смела бе – как се втурна да разгадава мистериозния убиец, въпреки няколкото предупреждения, които получи.
Сет ми беше безкрайно симпатичен. Бе автор, толкова отдаден на писането, че забравяше за света около себе си и изцяло се потапяше в книгата. Беше много стеснитетелен, което бе също толкова сладко. Обожавам го и нямаше как да не усетя и силното привличане, което имаха с Джорджина, въпреки че имахме само един по - интимен момент между тях към края на книгата – целувката.
Какво да кажа за Роман? Още от самото начало не го харесах и сякаш чувствах, че има нещо гнило у него. Въпреки, че двамата с Джорджина имаха повече „моменти”, отколкото тя със Сет, не смятам, че връзката им беше толкова силна. С Роман по – скоро единственото, което изпитваха, беше физическо привличане. Не го харесах, затова малко съжалявам, че така лесно се измъкна и чакам да се появи с нови сили и да създаде неприятности в следващата книга.
Относно второстепенните герои – те бяха, за да внесат малко свежест в книгата с чувството си за хумор, хапливите реплики и подхвърлените закачки. Без съмнение Ришел беше успяла да изгради интересни не само главните герои, но и второстепенните. От тях най – силно привлече интереса ми ангелът Картър, с когото Джорджина имаше леки спречквания, но въпреки това, станаха добри приятели.

„Тъгата на сукубата” е книга, която изцяло ще ви потопи в света си. Напрегнати ситуации, свежо чувство за хумор, силен женски персонаж – все неща типични за Ришел, които ще ви накарат да се пристрастите към книгата и да искате още.

вторник, 1 септември 2015 г.

Какво прочетох през месец август

През този месец прочетох 9 книги. А ето и кои са те...

1.Битката за Лабиринта - Рик Риърдън. Ревю - тук. 5/5 звезди

2.Последният олимпиец - Рик Риърдън. Ревю - тук. 5/5 звезди

3.Възпламени ме - Тахере Мафи. Ревю - тук. 5/5 звезди

4.Досиетата на героя - Рик Риърдън. И така, не съм писала ревю на тази тъничка книжка, защото не мисля, че има кой знае какво да кажа за нея. Хареса ми - разказите бяха леки и приятни, но също толкова поглъщащи, колкото книжките. Интервютата с героите бяха духовите и написани с типичното за Рик чувство за хумор. Без да се замислям дадох 5/5 звезди на книжката.

5.Крал Артур - Роджър Ланслин Грийн. Хм, какво да кажа - очаквах мнооого от тази книжка. За жалост си останах с очакванията. Купих си я, защото бях луда по сериала "Мерлин" и очаквах да изпитам поне мъничко от силните емоции, които изпитвах, докато гледах сериала. Но, не. В тази книга самият Мерлин нямаше почти никакво участие. Във всяка глава беше наблегнато на някой герой и подвизите, които извършва. Като книга не беше зле и определено имаше интересни моменти, но да я хресам истински, ми попречи това, че исках да изпитам отново същите чувства като със сериала. Дадох й 3/5 звезди.

6.Твърде далеч: Пропадане - Аби Глайнс. Ще започна с това, че никак, ама никак не харесах любовната история и това незнание на главния мъжки персонаж - Ръш какво точно иска. Изобщо не го харесах като образ и честно казано присъствието му, ме изнервяше. Любовната история е може би една от най - слабите, за които съм чела. Нямам проблем с бързо развиващите се любов ни истории, но в тази дори нямаше напластяване. Всичко стана прекалено изведнъж - не можах да почувствам нищо между тях, освен физическото привличане. Дадох на книгата 3/5 звезди (сега като се замисля, май трябваше да са 2), заради силния женски образ на Блеър (въпреки, че на моменти се съмнявах и в това) и драматичната история, която беше... шокираща, но и сърцераздирателна. Свалих звездичка, заради отвратителния Ръш и слабата любовна история. Не мисля да продължавам с поредицата, тя просто не е за мен, както и може би този жанр.

7.Островът на изгубените - Мелиса де ла Круз. Отново благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата. Ревю - тук. 4/5 звезди.

8.Алена кралица - Виктория Айвярд. Ревю - тук. 5/5 звезди

9.Железният светилник - Димитър Талев. Ето я и единствената книга за училище, която прочетох . Никога не чета книгите за училище през лятото, защото докато ги вземем забравям половината неща, които са се случили (да, срамувам се). Затова и ги чета няколко дни преди да ги вземем. Но всички около мен много харесват тази книга, а и кака ми много я хвалеше и си казах "Защо нея не прочета сега?". Това е най - добрият български роман, който съм чела до момента. Димитър Талев е изградил много живи образи. Имаше силни женски персонажи, за което му се възхищавам. И, да, разбира се, че имах проблеми с времето в което са живели и с начина на мислене тогава, но ги преглътнах и се възхитих на интересния стил на писане на Талев. Предизвика и сълзи в мен, заради точно един определен момент, който няма да издам, поради спойлери. Без съмнение 5/5 звезди.