четвъртък, 30 април 2015 г.

Какво прочетох през месец април

Този месец прочетох общо 8 книги. Въпреки, че отново не успях да прочета книгите, които си бях определила, (от тях прочетох едва 3) съм доволна, защото попаднах на няколко страхотни заглавия.


1.Последна песен - Никълъс Спаркс. Това е първата книга, която прочетох през този месец и... Обожавам я! Бях почти убедена, че ще я харесам и така и стана. Написала съм и ревю за нея - тук. 5/5 звезди за книгата.


2.Тайният живот на Беки Б. - Софи Кинсела. Най - накрая успях да прочета тази книга. Беше много забавна, написана със страхотно чувство за хумор и с невероятни герои. Беки беше един невероятен образ. Пристрастена към пазаруването, на моменти и на мен ми се приискваше да отида в някой мол и да се отдам на шопинг (добре че не го направих). Правеше страшни глупости през повече време и попадаше в ситуации, които биха засрамили всеки. Беше забавно, свежо четиво, което го препоръчвам за лошо настроение (защото тази книжка със сигурност ще ви го оправи) и за всеки с голямо чувство за хумор. 5/5 звезди.

3.Тримата мускетари - Александър Дюма. Най - накрая! От колко време чета книгата ли?! Ами от втори март и я прочетох на седми април! Не знам защо ми отне тооолкова много време. Всъщност, книгата ми хареса, заради стила на писане на Дюма, (обожавам "Граф Монте Кристо") но имаше нещо, което ме караше да отлагам прочитането на тази книга и да си намирам други, по - интересни четива. Та затова дадох на книгата 4/5 звезди. 


4.Влюбен до безумие - Рейчъл Гибсън. Защо ми трябваше да си купувам тази книга? Това е едно от книжните ми падения! Тази книга беше просто... глупава. Всяка следваща страница ставаше все по - предвидима и по - предвидима. Нямаше НИТО един разумен герой. Всъщност я прочетох много бързо, защото нямах търпение да свърши. Пропусках страници, но знаех какво става на тях и без да ги чета, просто защото книгата беше... елементарна! С предвидими герои и сюжет. Дадох 2/5 звезди, но май са й много.


5.Ти срещу мен - Джени Даунам. И след онази отвратилена книга, прочетох тази страхотна книга. Не вярвах, че ще ми хареса, но тя ме очарова. Написах и ревю - тук. 5/5 звезди.

6.Танцът на невъзможтине мечти - Сара Оклър. Ревю - тук. 4/5 звезди за книжката.


7.Стъкленият трон - Сара Дж. Маас. Това се превърна в една от любимите ми книги! Как изобщо е успяла Сара Дж. Маас да пресъздаде толкова добре този свят? Това безспорно е една от най - добре написаните книги, които съм чела. Да не говорим за интересните герои, към които не можеш да останеш безразличен. Нямаше как да не напиша ревю и за нея - тук. 5/5 звезди.


8.Ема - Джейн Остин. Прочетох я преди малко и - УАУ! "Гордост и предразсъдъци" безспорно е по - добрата от двете книги, но в тази имаше толкова много ситуации, които не можех да предвидя. Имаше много изненади, сюжетът беше представен по - много интересен и грабващ начин и беше написана в невероятния за Джейн Остин стил на писане. Препоръчвам я дори и на хората, които не харесват класики. Дадох 5/5 звезди за книгата.

сряда, 29 април 2015 г.

The Book Combo Tag

Ето ме и мен с подредния таг... (това с таговете води до пристрастяване) Всъщност, този таг ми се стори различен и ми хареса, затова няма да се бавя, а започвам


1.Кои двама автори бихте искали да обединят авторските си умения в една обща книга? - Мисля, че Касандра Клеър и Ришел Мийд са способни да напишат... убийствена книга заедно. И двете авторки ги обожавам, а и смятам, че ще си допаднат като стилове, така че... да - избирам тях двете.


2.Коя е любимата ви съвместна работа между автори? Независимо дали са кратки истории, или книга, върху която авторите са работили заедно. - "Сняг вали" от Джон Грийн, Морийн Джонсън и Лорън Миракъл. Обичам страшно много и трите истории!

3.Ако можехте да комбинирате две истории и да ги направите на една обща книга, кои щяха да бъдат те и какво щеше да стане заглавието им? - Уау, не очаквах толкова да се затрудня на този въпрос... Ами... може би "Стъкленият трон" и "Изборът". А заглавието - "Изборът на стъкления трон" :D

4.Кои двама герои от различни книги, бихте събрали заедно? - Това е доста интересен въпрос, за който не съм се замисляла... Мисля, че би се получила добра двойка между Роуз от "Академия за вампири" и Фор от "Дивергенти".

5.Кои два свята от различни книги, бихте искали да видите заедно в един епичен свят? - Ще се получи един голям антиутопичен свят, но избирам "Игрите на глада" и "Дивергенти".

6.Коя поредица ще се радвате да видите събрана в една книга? - "Академия за вампири". Авторката има навика да ни казва във всяка книга неща, които ги знаем от предишните книги и смятам, че като се посъкратят около 30 - тина страници от всяка книга и се направят на една гигантска книга... Май не е добра идея, ще стане страшно дебела. Ок, променям си мнението на "Изборът" от Кийра Кас.

Тагвам: Eва К.Joane McGrath, Gergana NikolovaNikki K.El Sch и всеки желаещ да направи тага :)

събота, 25 април 2015 г.

Стъкленият трон от Сара Дж. Маас - ревю


Селена Сардотиен е измъкната от затвора на Ендовер, за да се озове в плен на разкоша на кралския дворец. Принц Дориан предлага да й върне свободата, но при едно условие. Тя трябва да спечели състезанието за нов кралски убиец, а нейни опоненти ще са най-жестоките мъже в кралството.
 Всекидневието на Селена се изпълва с изтощителни тренировки за големия турнир и с отегчителни до смърт дворцови порядки. Нещата стават малко по-интересни, когато принцът започва да проявява интерес към нея... но грубият капитан на стражата Каол е този, който я разбира най-добре.
 Когато участниците в турнира започват да измират един след друг, Селена осъзнава, че битката е не само за първото място в надпреварата, но и за живота й.


   Това е една от онези книги, за които имах огромни очаквания, заради многото положителни оценки и коментари, които съм чела, и в случая, те се оправдаха. Книгата беше изпълнена с напрежение, мистерия, неочаквани ситуации, интересни герои и още купища елементи, които я направиха една от любимите ми книги.
   Ще започна със света, който Сара Дж. Маас беше изградила по един невероятен начин. На моменти, книгата ме пренасяше в света на приказките, защото беше разказана много магично и я имаше тази атмосфера, която само приказките могат да създадат. Дворецът ни предлагаше освен типичните дворцови интриги и много магия и мистерия.  Дълбоко под целия му блясък и разкош, се криеха мрачни тайни, които само чакаха да бъдат разкрити от Селена.  Много ми хареса това, че Сара е описала изключително добре картината на двореца и живота в него, но без да прекалява. Тя успя да ме пренесе в света на "Стъкленият трон" без дългите и отегчителни описания, които са често срещано явление в някои книги.
 Селена беше един много силен женски персонаж, който бе изпълнен с гняв и ярост, но също така и с тъга и страдание. Тя носеше тежки рани от миналато. Рани, които никога не биха могли да оздравеят и няма нужда да казвам, че на моменти изпитвах огромно съжаление към нея (въпреки че тя по - скоро би умряла, отколкото някой да я съжалява). Колкото и смелост да притежаваше, у нея виждах и страхът от миналото, което я преследваше. Той проличаваше най – вече в реакциите й при срещите с краля. Огромната й смелост, пък, се проявяваше не само, когато се изправяше срещу опонентите си, а и когато въпреки опасностите, които криеше дворецът, тя продължаваше да разследва и да разгадава тъмните му тайни.
 В книгата имаше и любовен триъгълънк и той беше между Селена, Каол и Дориан. И моят избор за Селена е... Дориан! Истината е, че много харесах и Каол. Двамата с Дориан бяха много различни, защото Каол беше сериозният и силен тип, капитан на стражата, назначен да пази Селена, а Дориан бе принцът, с веселия, шеговит и невероятно чаровен характер. Имах любими моменти и с двамата герои, но Дориан ми допадна мъъъничко повече, защото Каол на моменти ми беше просто... скучен. Напълно възможно е с останалите книги да променя мнението си, но засега искам да видя Селена с Дориан.
 Кралят. Споменавам този образ, защото по незнайно какви причини, него свързвах с краля от книгата "Изборът"... Да, имаше и други моменти, в които книгата просто ми приличаше на "Изборът". Например, образът на Дориан, само аз ли го свързвам отчасти с Максън? Не се подлъгвайте от мен, защото двете книги са коренно различни, с напълно различни светове, а Селена определено няма нищичко общо с Америка, но просто намирах малки... прилики в двата персонажа (на краля и на Дориан). За краля мога да кажа, че го мразя! Да, както го мрази Селена, а може би и повече. Радвам се, че нямаше толкова голямо присъствие в книгата, защото не мисля, че щях да изтърпя и страница повече с него.
Калтейн е друг образ, на когото ще се спра, защото тя беше типичната представителка на "златотърсачките". Единствената й цел бе да се докопа до короната, като не я интересуваше дали ще нарани някого, или ще трябва да лъже и лицемерничи (всъщност, това й беше в кръвта, така че...) Беше безкрайно досадна, а постъпките й само доказваха това какъв човек е.   

"Стъкленият трон" е една грабваща, добре написана, магична, изпълнена с мистерии и тайни книга, която ще спира дъха ви на всяка страница. С нея ще заживеете в един свят, в който ще се натъкнете на богат избор от образи и персонажи, ще разгадавате тайните на един мистичен дворец и ще затаявате дъх на напрегнатите сцени. Изключителният стил на писане на Сара Дж. Маас ще ви изненадва с всяка следваща страница и ви гарантирам, че тази книга няма да ви разочарова нито за момент.

сряда, 22 април 2015 г.

Танцът на невъзможните мечти от Сара Оклър - ревю

Ревюто съдържа спойлери.

     „Танцът на невъзможните мечти” ни запознава с живота на 17-годишната Хъдсън Ейвъри - пекарка на разведени родители, която мечтае да се махне завинаги от забутаното градче, в което живее – Уатонка. След като разкрива ужасната тайна на баща си, че изневерява на майка й, животът на Хъдсън коренно се променя – тя се отказва от най – голямата си страст – фигурното пързаляне (е, всъщност не съвсем, защото Хъдсън продължава тайно да се пързаля) и се отдава на пекарството. На Хъдсън е предоставен нов шанс – състезание по фигурно пързаляне, което ще й осигури стипендия и бягство от Уатонка. За да се подготви за състезанието, обаче, Хъдсън се изправя пред множество предизвикателства, които включват един отбор по хокей, двама капитани и опасност от разбиването на едно приятелство.


   Първо много искам да кажа колко е сладко това, че всяка глава започва с всевъзможни видове мъфини и кексчета.  О, да на много пъти, докато четох книгата, ми се прияждаше някой мъфин… Затова НЕ четете книгата, когато сте гладни.
  Сега сериозно – книгата ми допадна. Историята ми се строри оригинална. Може би, защото досега не съм чела книга, в която да се наблегне на спортната тема. Беше ми приятно да чета за моментите, в които Хъдсън се пързаляше, защото тогава тя ставаше един друг човек, който фантазира и мечтае. Беше леко и приятно да се впуснеш в четенето на книгата, заради прекрасния стил на Сара Оклър, който на моменти ми напомняше на Стефъни Пъркинс.
   За Хъдсън мога да кажа, че като човек… не ми допадна много. На моменти се държеше прекалено... егоистичо? Всъщност, мисля, че героите в цялата книга бяха до някаква степен егоисти… Без Джош, може би. Друго, което ме ядоса при нея, беше, че тя очевидно не знаеше какво точно иска. През цялата книга си мислех, че наистина обича фигурното пързаляне. Мислех, че това й е страст, заради чувствата, които изпитваше докато се пързаляше. Чувства, които изпитваш, когато правиш нещо любимо, нещо, което ти вдъхва надежди и нещо, което те кара да мечтаеш. И изведнъж в края се оказва, че не усети пеперуди в стомаха си, когато отиде на състезанието?! В този момент не можех да я разбера. Бях като: „Сериозно?! След всичко, просто ще се откажеш?! Заради пеперуди!” Но въпреки това, тя имаше една истинска страст през цялото време на книгата и това беше пекарството.
   Джош… Джош… Джош. Той беше любимият ми герой от цялата книга. Беше страшно мил и се радвам, че не беше в образа на "лошото момче", по който всички си падат, а си беше просто... Джош! Дори ми се искаше да го опозная още. Мисля, че не получих достатъчно от неговия образ и харектер. Нямаше да имам нищо против, ако някои от моментите на Хъдсън бяха заменени с негови такива.
 Родителите на Хъдсън: Бащата… няма да го коментирам. Лошо родителско отношение, което би наранило всяко дете. А майката… Хм, тя се държеше доста несправедливо към Хъдсън, поне според мен. Дори на моменти съжалявах Хъдсън, заради майка й, която буквално я принуждаваше да работи нещо, което дъщеря й не иска. Не мисля, че трябваше да натоварва Хъдсън с финансовите проблеми и смятам, че трябваше да намери сама решение, както е редно да направи един родител.
За Дани. Дали беше добра приятелка? Не, не мисля. Но и Хъдсън не беше добра приятелка, така че… Проблемът при Дани беше, че според мен не подкрепяше достатъчно Хъдсън. Не мисля, че разбираше приятелката си, не мисля, че дори се опитваше да я разбере. Струваше ми се, че приятелството им е много лесно разрушимо, не бе достатъчно истинско и силно.
 В книгата имаше и любовен триъгълник, който включваше Джош, Уил и Хъдсън (Джош и Уил, всъщност, бяха двамата капитани на хокейния отбор). Хъдсън отново мааалко ме разочарова. При положение, че беше влюбена в Джош, защо излизаше с Уил?! Още не мога да си го обясня. Иначе, аз харесвах Уил (не колкото Джош). Беше ми мъчно за него, заради ситуацията, в която беше поставен и му съчувствах, защото не можеше да сподели тайната си на никого другиго, освен на Хъдсън.
    Дадох на книгата 4/5 звезди. Отнех една звезда, заради многото нерви, които изхабих за героите (особено безкрайно глупавите решения и действия, за които нямам обяснение, на главната героиня). 
   Иначе книгата беше написана много добре и съдържанието й ми хареса. По отношение на героите – може на моменти да ме побъркваха, но ме беше грижа за всеки един от тях, а смятам, че за една книга това е важно. "Тайната на невъзможните мечти" ще ви откъсне от ежедневието и ще ви превъплъти в персонажа на една мечтателка, която макар понякога да прави глупави грешки, е един свеж образ, в когото лесно можеш да се вживееш.

понеделник, 20 април 2015 г.

The Book Courtship Tag

Здравейте, реших ОТНОВО да направя таг (вманиачена съм на тема тагове). Върти се в Youtube напоследък и ми допадна, затова... Започвам.


1.Първоначално привличане - Книга, която сте купили, заради корицата - Ъм... много са, но да кажем "Подменена" на Аманда Хокинг.

2.Първи впечатления - Книга, която сте си купили, заради резюмето - "Рубиненочервено" на Керстин Гир. След прочитане на резюмето, исках книгата в ръцете си - ВЕДНАГА!

3.Сладки приказки - Книга, която е написана много добре - "Игрите на глада" от Сюзан Колинс. Сюзан, обичам те!

4.Първа среща - Първа книга от поредица, която ви е накарала да искате да прочетете останалите книги от поредицата - "Ангел с часовников механизъм" 

5.Телефонни разговори до късно през нощта - Книга, която ви е държала будни цяла нощ - Поредицата "Академия за вампири" (имах накуп две книги от поредицата) - не съм мигвала цяла нощ, за да ги прочета (това не ми се отрази добре през деня)

6.Винаги в ума ми - Книга, за която не можете да спрете да мислите - Дългооо време след като прочетох "Да остана ли?" имаше моменти, в които просто си размишлявах за книгата...

7.Физически контакт - Книга, която ви харесва как ви кара да се чувствате - Всички книги на Стефани Пъркинс - влюбена съм в тях!

8.Среща с родителите - Книга, която бихте препоръчали на семейството си и приятели - И друг път съм го казвала - "Игрите на глада" е книгата, която мисля, че ще допадне на страшно много хора.

9.Размисли за бъдещето - Книга или поредица, която знаете, че ще препрочитате много пъти за в бъдеще - "Кръвни връзки" - не мога да кажа, че ще препрочета книгите, (не обичам да препрочитам книги) но със сигурност ще си препрочитам любими моменти.

10.Споделете любовта си - Кого тагвате? Илияна СимионоваEl SchCute disasterNikki K.Joane McGrath

четвъртък, 16 април 2015 г.

Книги, които много искам да прочета до края на годината

Това ще бъде нещо като TBR списъка ми, само че ще са включени само книгите, за които нямам търпение и които искам да прочета колкото се може по - скоро. Списъкът не е подреден в някаква последователност, а съм включвала заглавията, както ми хрумнат. Ще ви бъда много благодарна, ако ме посъветвате с коя книга/поредица да се захвана по - напред, кои са книгите от списъка, които сте прочели и са ви харесали. :) А ето го и него:


- Graffity Moon Кат Кроули. Почти нищо не съм чувала за тази книга, но ми се струва много вълнуваща и съм напълно убедена, че ще ми хареса. Този месец вероятно няма да я прочета, както бях писала, но със сигурност до края на годината ще успея.

- поредицата „Стъкленият трон” – Сара Дж. Маас (или поне излезлите книги). Започнах тази поредица преди няколко дена и съм много впечатлена. Мисля, че това ще се превърне в една от любимите ми поредици.
- трилогията „Огнена светлина” – Софи Джордан. В последните няколко седмици наистина мнооого ми се четe тази трилогия. Надявам се третата книжка да излезе тази година и да си ги взема накуп.
- трилогията „Разбий ме” – Тахере Мафи. Прочела съм първата книга и нямам търпение за останалите.
- трилогията „Най – тъмните сили” – Кели Армстронг. Това е друга трилогия, на която съм хвърлила око през последните дни. Не знам със сигурност дали ще ми хареса, но по резюмето ми се струва интересна и мога поне да я започна.
- последната книга от поредицата „Кръвни връзки” – Ришел Мийд. НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ за тази книга! Искам колкото се може по – бързо да я имам в ръцете си и да я разлиствам.

- поредицата „Стоте” – Кас Морган. Сериалът „Стоте” е един от любимите ми и въпреки че съм чувала, че книгата няма почти нищо общо, смятам, че ще се влюбя в тази поредица.
- „Аз преди теб” – Джоджо Мойс. Мисля, че премиерата на филма е тази година..? Поправете ме, ако греша. В него ще участва Сам Клафлин, който е един от най – любимите ми актьори. Чувала съм страхотни неща за книгата и нямам търпение.
- „Аз бях тук” – Гейл Форман. Четох много добри ревюта за тази книга, а и съм влюбена в стила на писане на Гейл. Нямам почти никакви съмнение, че книгата ще ми хареса.
- „Хрониките на Магнус Бейн” – Касандра Клеър. Това е един много любим герой, за когото съм страшно радостна, че има посветена цяла книга. Да не говорим, че той е живял тооолкова много, че съм сигурна, че ще се запозная със страшно интересни истории за него.

- четвърта книга от поредицата „Изборът” – Кийра Кас. Това е една от книгите, за чието предстоящо издаване съм много развълнувана. Историята на дъщерята на Америка и Максън?! Давайте я насам!
- Fangirl и Landline – Рейнбоу Роуел. Когато видях, че тези две книжки ще бъдат издадени, буквално ми идваше да пищя от радост. Надявам се да успея да си ги взема почти веднага след излизането, защото съм ужасно развълнувана за тях.
- „Кралици на красотата” – Либа Брей. Искам да прочета тази книга от доста време и силно се надявам този, или поне следващия месец да успея.
- „Най – дългото пътуване” – Никълъс Спаркс. Наскоро излезе филмът и много искам да го гледам, но не и преди книгата, разбира се. Причината да съм сигурна, че тази книга ще ми хареса е това, че всяка от книгите на Никълъс, я чувствам като топла прегръдка… Обичам го този човек!
- „Ема” – Джейн Остин. От толкова дълго време отлагам прочитането на тази книга. Защо? Нямам си идея. Харесвам стила на Джейн Остин и съм убедена, че ще ми хареса, но… Дали това, че е класика ме притеснява? Не знам…

- поредицата (?) „Пророчеството на гарвана” – Маги Стийвотър. Засега е преведена само първата книга, но мисля, че тази година ще бъде преведена и втората. Чувала съм добри неща за книгата и се надявам да ми хареса.
- „Едно лято с 20 момчета” и „Танцът на невъзможните мечти” – Сара Оклър. Всъщност съвсем скоро ще се сдобия с „Танцът на невъзможните мечти” и ще успея да я прочета до края на този месец, а колкото до „Едно лято с 20 момчета”, ами надявам се да успея да я прочета през лятото. Все пак, действието се развива през лятото и искам да съм напълно потопена в атмосферата. 

вторник, 14 април 2015 г.

14 любими мъжки персонажи

Този пост ще е доста скучничък и кратък, но трябва да уча, но ми се пише някакъв пост и ми хрумна, че мога да направя класация на любимите си мъжки персонажи, както бях направила за любимите си двойки от книги. И понеже днес сме 14 - ти, защо пък да не са 14?! (а също така и нямаше как да премахна когото и да е било от спъсъка)


14.Джон от "Аз съм номер четири"

13.Оливър от „Теория за любовта от пръв поглед”

12.Джон от поредицата „Хрониките на чародейците”


11.Сам от трилогията „Вълците от Мърси Фолс”

10.Крикет от „Звезди за Лола”

9.Коул от трилогията „Вълците от Мърси Фолс”

8.Джош от „Русинка за Айла”


7.Магнус от поредиците „Реликвите на смъртните” и „Адски устройства”


6.Пийта от трилогията „Игрите на глада”


5.Дей от трилогията „Легендата”


4.Фор от трилогията „Дивергенти”


3.Финик от трилогията „Игрите на глада”

2.Уил от трилогията „Адски устройства”


1.Ейдриън от поредицата „Кръвни връзки”


петък, 10 април 2015 г.

Ти срещу мен от Джени Даунам - ревю

Ревюто съдържа спойлери.

  „Ти срещу мен” от Джени Даунам ни запознава с Ели и Майки, които водят коренно различен начин на живот, но ги свързва едно ужасно престъпление. Братът на Ели е обвинен в изнасилване, а сестрата на Майки е жертвата. Ели не желае да повярва, че добрият й и грижовен брат, който е бил винаги до нея, е способен да направи толкова ужасно нещо, а Майки е твърдо решен да отмъсти за сестра си. Световете на двамата се сблъскват, а първоначалният план на Майки да се прави на фалшиво привлечен от Ели, за да изкопчи информация от нея, се превръща в истинско привличане, или по – точно в истинска любов…


Бях малко изплашена за прочитането на тази книга, защото ми се струваше прекалено сериозна, с нотки на една горчивина и с много теми за размисъл, а аз обичам леките четива. Но след една година мислене и чудене дали да я прочета, или не, я прочетох. И се влюбих в нея! Влюбих се в Ели, влюбих се в Майки, влюбих се и в любовта между двамата.
Книгата разглежда доста сериозни теми като справедливостта, истината, това да защитиш семейството си с цената на всичко и това да го разрушиш като кажеш истината. Докато я четях бях много разкъсана от това на коя страна да застана. Разбира се, че трябваше да има справедливост за Карин (сестрата на Майки), но също така и се поставях в ситуацията на Ели, която не можеше да повярва, че братът, който си е мислела, че познава, е способен на подобно нещо. В началните страници на книгата, самата аз не вярвах във вината на Том (брат й). Мислех, че има нещо повече от историята на Карин, че нещо съвсем различно се е случило… (Разбрах, че той наистина е виновен в момента, когато предложи дрога на сестра си. Точно тогава си казах, че има нещо гнило в момчето и че той Е виновен.)
  Ще започна да обсъждам персонажите, като започна с Ели. Предполагам, че повечето хора ще я помислят за слаба, за страхливка, но аз не я виждах като такава. Да, тя не беше от онези силни женски персонажи, които сме свикнали да виждаме в книгите, но мисля, че в нейната ситуация постъпи смело. Кой не би се уплашил от истината, ако тя е толкова грозна и се отнася до собственото ти семейството? Кой не би се уплашил от това да се изправи срещу своите близки и да разруши семейството си, за да разкрие едно ужасяващо престъпление? Разбирах колебанията й, стаха й, отказа й да приеме истината, вината, която я разяждаше. Общо взето тя беше поставена в една много гадна ситуация, в която трябваше да избира между семейството си и истината. Мисля, че в крайна сметка постъпи правилно и много смело.
Родителите на Ели ми бяха най – отвратителните персонажи в книгата, главно заради отношението им към Ели. С изключение на края, когато майката на Ели се сети да се притеснява за нея, те не се интересуваха от това как й се отразява цялата ситуация, не я изслушваха. Сякаш имаха само едно дете. Съществуването на Ели беше напълно забравено, освен ако не станеше въпрос за делото, където тя беше ключов свидетел. Баща й беше съсредоточил вниманието си върху Том и не мисля, че го интересуваше дали синът му е виновен или не, важното за него беше накрая съдът да обяви Том за невинен и това да се отрази възможно най – малко на семейството. Майка й отказваше да приеме истината и виждаше в сина си образа на онова малко и невинно дете, което е отгледала и не е способно да нарани никого. Не казвам, че не ги разбирам… Просто ми се искаше да обърнат повече внимание на Ели и чувствата й и да я изслушат.
Братът на Ели, Том, както казах в началото, исках да оправдая. Защото в началото виждах у него милия и грижовен брат, когото виждаше Ели. Не можех да повярвам, че след всички разкази за детството, свързани с Ели, той е способен да направи нещо подобно. По – късно в книгата вече показа истинското си лице и то не беше никак приятно… Тогава разбрах що за човек е и успях да го намразя така, както го мразеше Майки.
Майки – беше ми наистина мъчно за него, защото цялата тежест от грижите за семейството падаше върху него. Семейството му водеше беден начин на живот, а той трябваше да балансира между всички семейни драми (майката, която беше алкохоличка, депресираната сестра и заплахата от социалните) и работата си. Не мисля, че всеки на негово място би издържал.
  За Майки и Ели като двойка - мога да кажа, че тяхната любов беше от онези, за които ти е приятно да четеш и усещаш пеперуди в стомаха. Тяхната чиста и нежна любов беше като глътка свеж въздух между всички тези сериозни теми, които засяга книгата. Фактът, че те живеят коренно различно, че би трябва да са врагове, заради семействата си, а всъщност откриват любовта един в друг, е вдъхновяващ и за пореден път доказва, че за истинската любов няма граници.
„Ти срещу мен” засяга важни теми и ни кара да се замислим как бихме постъпили на мястото на героите. Измежду всички тези сериозни теми за семейството, истината, насилието, се преплита и темата за невъзможната любов… Задаваща множество въпроси, върху които да се засмислим, книгата ни дава любовната история на двама влюбени, които се опитват да направят правилния избор в тази сложна ситуация. 

сряда, 8 април 2015 г.

Springtime Beauty Book Tag

Обичам да правя тагове! Какво да се прави... Та, ще направя този таг набързо, защото искам и да си почета от книгата "Ти срещу мен" (да, най - накрая я започнах). Не смятам да навлизам в подробности за всеки един от въпросите (защо и по какъв начин са свързани с пролетта), а направо да премина към тях. 

1.Назовете книга, която ви изпълва с надежда. - "Теория за любовта от пръв поглед" - надежда, че онази прословута любов от пръв поглед съществува :D

2.Автор, от когото искате да прочетете повече книги. - Стефъни Пъркинс. Не мисля, че някога ще се наситя на стила й на писане.

3.Герой, който е като глътка свеж въздух. - Кенджи от "Разбий ме". Той е толокова... забавен! И ме разсмиваше дори, когато положението беше напечено.


4.Споделете корици, които ви напомнят за пролетта. - Смятам да споделя само тази. Сигурна съм, че по - късно в главата ми ще изникнат и образи на още много други корици, но засега е тази:

5.Любимата ви кратка книга. - "Нещата, на които не ни учат в училище"

6.Кои поредици се надявате да започнете тази година. - "Скъкленият трон", "Най - тъмните сили", "Огнена светлина" и др.

7.Любимите ви пролетни цветя. - Кокичета (много оригинално, знам), зюмбюли и фрезии.

Тагвам: Gergana NikolovaCute disasterNikki K.Gabriella x  а и всеки, на когото тагът му харесва :)

вторник, 7 април 2015 г.

The (non)Ultimate Book Tag

Nikki K. ме тагна, за което й благодаря :). А ето и какво всъщност преставлява тага.

I
Правила на тага:
1) Поставете тези правила.
2) Публикувайте снимка на любимата си корица от книга.
3) Отговорете на въпросите от по-долу.
4) Тагнете няколко души, които също да им отговорят.
5) Отидете в техния блог/туитър и им кажете, че сте ги тагнали.
6) Уверете се, че сте казали на човека, който ви е тагнал, че вече сте взели участие.

II.

III.

1.Какво четете в момента? - "Тримата мускетари" от Александър Дюма.

2.Имате ли някаква идея какво ще четете, след като я завършите? - Вероятно ще довърша друга книга, която съм започнала - "Влюбен до безумие" от Рейчъл Гибсън.

3.Кои пет книги сте искали винаги да прочетете, но не са ви били в кръга? 
- "Ема" от Джейн Остин - от толкова много време искам да я прочета, но все си намирам други книги. 
- "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас - крайно време е да я прочета.
- "Призоваването" от Кели Армстронг - мисля, че страшно много ще ми хареса. Не знам защо не съм я прочела досега.
- "Пророчеството на гарвана" от Маги Стийвотър - ще изчакам да излезе поне втората книга
- "Огнена светлина" от Софи Джордан - също мисля, че ще ми допадне. Изглежда страшно интересна. Защо не съм я започнала? Не знам.

4.Какви списания имате във вашата стая в момента? - Браво

5.Коя е най - лошата книга, която сте чели? - И аз като останалите ще се допитам до Goodreads... Та с една звезда съм оценила три книги: "Криворазбраната цивилизация", "Пленница на смъртта", "Спомни си" (чела съм 20-30 страници от нея)

6.Коя книга изглежда популярна, но не ви харесва? - "Създадена от дим и кост", казвала съм защо.

7.Коя е книгата, която винаги препоръчвате на останалите? - "Игрите на глада" - мисля, че тази книга ще се хареса както на по - възрастните, така и на младите. 

8.Кои са трите ви любими поеми? - Не обичам да чета поеми. 

9.Къде обикновено купувате книгите си? - Поръчвам си ги от книжарницата в квартала, а понякога си ги купувам и втора ръка (особено класиките)

10.Къде обикновено четете книги? - В стаята си, или хола.

11.Когато бяхте малки имахте ли някъкви специфични навици на четете? - Специфични? Не мисля.

12.Коя беше последната книга, заради която стояхте до 3-4 сутринта, за да я прочетете? - Мисля че "Сребристи сенки" от Ришел Мийд.

13.Били ли сте някога при четенето на книги "фалшиви"? - Не разбирам въпроса.

14.Някога купували ли сте си книга, само защото ви е харесала корицата? - Случва ми се притеснително често... Имам... проблеми...

15.Коя беше любимата ви книга, когато бяхте дете? - "Задната къща" от Ане Франк.

16.Коя книга промени живота ви? - Малко или много всяка една книга ме променя по някакъв начин, защото ми дава съвети, които понякога използвам в живота, или променя част от харектера ми... Не знам за книга, която да е променила до някаква огромна степен живота ми, но... да кажем "Да остана ли" на Гейл Форман.

17.Кой е любимия ви откъс от книга? - Ще споделя няколко от любимите си, защото нямам точно "най - любим". "Никога не си се борил за мен, както аз за теб. Аз бях готова да се откажа от всичко, заради теб. Но ти не се отказа от нищо" - "Въздигната"; "Всички ние сме сме късчета от това, което си спомняме.Съхраняваме в себе си надеждите и страховете на онези, които ни обичат. Има ли обич и спомени, не може да има истинска загуба." - "Град на небесен огън" и един много любим цитат: "Ще мисля за това утре, когато събера повече сили да го понеса" - "Отнесени от вихъра"

18.Кои са петте ви любими автора? - Сюзан Колинс, Ришел Мийд, Касандра Клеър, Маргарет Мичъл, Дженифър Л. Арментраут

19.Книга, за която никой не е чувал, но трябва да се прочете? - Аз много харесвам "Чудовищен" на Алекс Флин, а не съм чувала хората да си говорят много за нея.

20.За кои три книги сте "евангелист"? - "Игрите на глада", "Отнесени от вихъра" и поредицата "Кръвни връзки"

21.Кои са любими ви книги от автора за първи път? - "Игрите на глада"

22.Коя е любимата ви класическа книга? - Хм, не чета класика толкова, колкото ми се иска, но имам няколко любими книги: "Отнесени от въхъра", "Гордост и предразсъдъци" и "Граф Монте Кристо"

 IV.

Тагвам всеки, желаещ да направи тага :)

понеделник, 6 април 2015 г.

Завършени поредици

Здравейте! След като направих публикация с всички поредици, които няма да завърша, реших да направя и такава с всички завършени поредици.




1.”Лукс” от Дженифър Л. Арментраут. Тази е една от малкото книги с извънземни, които са ми харесали. Харесах Деймън и Кейти, харесах сюжета, харесах стила на писане на Дженифър. Препоръчвам горещо поредицата!

2.”Дивергенти” от Вероника Рот. Тази поредица не ми хареса толкова, колкото „Игрите на глада”, но мисля, че ако „Игрите” не съществуваха, тази щеше да е една от любимите ми поредици. Просто ми беше невъзможно да не ги сравнявам, а обожавам „Игрите на глада” и като прочетох тази поредица си казах „Да, добра е, но „Игрите”…”

3.”Гриша” от Лий Бардуго. Да си призная, героите от тази трилогия не ме впечатлиха с нищо. Не ги обикнах, не се привързах към тях, затова и не ми беше тъжно на раздяла, но светът, който е изградила Бардуго е невероятен. Усещах как съм там и живея в този свят, а е трудно един автор да ме накара да живея в света на книгата му. Но при нея се получи и може би и затова толкова ценя тази поредица.

4.”Хроники на чародейците” от Ками Гарсия и Маргарет Стоъл. Не за първи път казвам, че обожавам тази поредица. Мислех си, че ще имам проблем, заради това, че е от името на момче, но не, оказа се, че нямам проблем с това. Обичам магията, която усещах във вените си всеки пък като четох тази поредица и това, че с нея забравях заобикалящия ме свят.

5.”Вълците от Мърси Фолс” от Маги Стийвотър. Това е първата ми книга, в която главните персонажи са върколаци и ми беше… много интересна. Тя е и една от книгите, които ме подтикнаха да чета повече фентъзи и я обичам за това. Да не говорим, че Сам беше толкова мил и… бях влюбена в него, докато я четях.

6.”Ридание” от Маги Стийвотър. След трилогията „Вълците от Мърси Фолс”, реших да прочета и тази поредица, която се състои от две книги: „Ридание” и „Балада”. За съжаление не си спомням нищичко от нея, а и нямам намерение да я препрочитам.

7.”Трил” от Аманда Хокинг. Това е една от малкото поредици, която с всяка следваща книга да ми става все по – интересно и по – интересно. На последната книга дадох максимална оценка, защото тя ми е любимата от трилогията. Главната героиня, всъщност, ме дразнеше през почти цялото време, но самата атмосфера, която се излъчваше от книгата, ме караше да я обичам и да, това е поредната книга, в която макар светът да е скапан (те подменят децата си, за бога!), искам да живея.

8.”Игрите на глада” от Сюзан Колинс. Толкова я обичам Сюзан, за това че е написала тази неверотна трилогия! Седяла съм до късно вечерта, само за да свърша всяка една от книгите. Любима ми е втората книга, защото там се появява и един от любимите ми герои за всички времена: Финик!!!

9.”Легендата” от Мари Лу. Това е книга, която четях основно заради героите. Светът ме подтискаше (което не значи, че Мари Лу не го беше изградила фантастично), но героите бяха толкова смели, че нямаше как да не се привържа към тях.

10.”Нощна сянка” от Андреа Креймър. Това ли е името на трилогията? Простете, ако греша. Това е друга книга с върколаци (обичам вълците, какво да се прави…). Главната героиня… ъх, не я харесах, но имаше главен герой и достатъчно второстепенни такива, заради които да чета трилогията. А и също така ми хареса сюжета. Но света – не! Самото това алфа вълк, алфа вълчица, която му се подчиняваАлфа вълк на алфа вълците :D Не, просто не.

11.”Адски устройства” от Касандра Клеър. Викторианска Англия! Искам да чета повече книги за тази епоха, защото беше уникална. Е, и героите много допринесоха. Уил и Теса! Исках още от тях, но и се радвам, че свърши, защото може би, ако имаше още книги, нямаше да обичам тази трилогия толкова много.

12.”Реликвите на смъртните” от Касандра Клеър. Това е друга невероятна поредица от Клеър. Обичам повече „Адски устройства”, но тази също е написана страхотно. Обичам Изабел и Саймън (трябваше да го кажа), а и Джейс и Клеъри… и Магнус и Алек. Абе, изобщо беше удоволствие да чета за всеки един от героите в поредицата. А сюжета беше пълен с неочаквани обрати и напрежение.

13.”Академия за вампири” от Ришел Мийд. Бях много предубедена за поредицата, защото се казва „Академия за вампири”, а имам лош опит с „Училище за вампири”, но всъщност изобщо не се оказа лоша. Дори се превърна в една от любимите ми поредици. Обожавам стила на писане на Мийд и това е поредната поредица, която ме е държала в трепетно очакване какво ще се случи до късно през нощите.

14.”Скъпоценни камъни” от Керстин Гир. Пътуване във времето! Това ми беше достатъчно, за да грабна тази трилогия и да я прочета за отрицателно време. Гир толкова добре е написала и описала събитията, че е невъзможно да не пътуваш заедно с Гуен и да изживееш всички приключения и препятствия, през които преминава тя.

15.”Здрач” от Стефани Майър. Това е пък първата YA поредица, която прочетох и затова съм доста привързана към нея. Знам, че повечето хора са доста негативно настроени към нея, но аз не мога да си позволя да кажа нищо лошо, просто защото тя ми е скъпа на сърцето. Да, може би, ако я прочета отново и аз ще съм „О, каква боза”, но няма да го направя, защото не искам да си развалям хубавото мнение за нея.

16.”Сирена” от Триша Рейбърн. Отново да ме извините, ако това не е името на трилогията. Всъщност за тази трилогия няма какво да кажа, защото почти не си спомням героите и сюжета… Купих си и трите книги, но и аз не знам защо… Не си спомням да съм била особено впечатлена.

17.”Да остана ли?” от Гейл Форман. Първата книга от двете (втората е „Къде беше?”) беше доста подтискаща и мисля, че плаках през… почти цялото време. Но беше написана толкова добре, че нямаше как да я оставя. Втората беше като глътка свеж възух и с нея получих щастливия си край, който напълно ме удоволетворяваше.

18.”Целувка за Ана” от Стефъни Пъркинс. И трите книжки от тази трилогия (всъщност историите не са свързани помежду си и всяка книга си е с различен сюжет и главни герои) са супер сладки и ги препоръчвам!

неделя, 5 април 2015 г.

Последна песен от Никълъс Спаркс - ревю

Романът „Последна песен” от Никълъс Спаркс ни запознава с живота на седемнайсетгодишната Вероника, която е принудена от майка си да се премести за лятото от шумния Ню Йорк в малкото градче Райтсвил Бийч, където живее баща й. Баща й, Стив, е човекът, когото Рони обвинява за раздялата на родителите си и поради това отказва да поддържа връзка с него цели три години.  Тя е проблемна тийнейджърка, с буен характер, навличаща си немалко проблеми и точно с такива хора се сприятелява в градчето. Освен с тях, Рони се запознава и с Уил, симпатично момче, което с течение на времето бавно променя Рони и открива у нея най – добрите й черти. За жалост, пълно щастие няма. Всеки от героите крие драматични и разтърсващи тайни, които рано или късно трябва да бъдат изречени на глас.

Както може би знаете, по книгата има и филм. Е, според мен тази книга е поредното доказателство за това, че книгите са по – добри от филмите, направени по тях. Не че не ми хареса филмът, но при четенето на книгата изпитах много… по – дълбоки емоции, отколкото като гледах филма.
А сега за книгата. Мисля, че напълно разбирах Рони. Не, не съм дете на разведени родители, но се опитах да се поставя в нейната ситуация и аз също бих била бясна, наскърбена и бих обвинявала родителите си за това. Точно поради това, мисля, че оправдах всички грешки, които е допуснала и лошите избори, които е правила. Беше ми много мъчно за баща й, с когото не се отнасяше справедливо. Опитах се да й се ядосам за това ужасно държание, но… ме можах. Виждах само едно наранено момиче, което е поставило стена между себе си и родителите си.
Бащата на Рони, Стив, беше от онези хора, които са толкова добри, че веднага ти стават приятни със самото си спокойствие и топлина. Хареса ми страстта му към музиката, която беше неговото спасително въже от ежедневието. Колкото до връзката „баща-син”, с малкия брат на Рони, беше толкова мило да я наблюдавам.
Братчето на Рони, което се казва Джона, беше най – сладкото същество в цялата книга. Смяла съм се на глас с някои от нещата, които  казваше, а други ме пращаха в дълбоки размисли. Не, серизно - това дете е много забавно, но е и страшно умно.
Уил… Уил, Уил, Уил. Хареса ми, но определено за мен не беше един от героите, в които да се влюбя. Беше мил, с чувство за хумор и разбирах защо крие тайната на приятеля си, но… не знам - имаше нещо, което не ме накара да го обикна, каквото обикновено изпитвам към повечето главни герои от книги.
От друга страна, връзката му с Рони – е, това е нещо, което страшно много ми хареса. Нещата между тях се развиха много бързо, а аз обичам връзки, при които може да се каже, че любовта е „от пръв поглед”. Харесваше ми това, че той отключваше добрата й страна (това беше истинската й страна) и така в сянка оставаше онова момиче, което прави само глупости. Мисля, че й действаше положително.
Блейз и Маркъс ми бяха най – неприятните същества от книгата. Маркъс е ясно защо не го харесвах – защото беше задник, а Блейз – исках да й съчувствам, но не можех, защото освен, че направи тази глупост с Рони, беше и страшно слабохарактерна. Не казвам, че тя беше виновна за всичко, което й се случи, но можеше да направи… нещо! А не просто да бъде зависима от него.
След като героите разкриха тайните си, най – много бях разтърсена от тази на Стив. Последните глави буквално ми се наложи да оставя книгата и просто да си поплача. Не намирах сили да продължа да чета и затова отлагах прочитането на последните страници.
Какво не ми хареса в книгата – единственото, наистина единственото нещо, което ме подразни бяха приказките за Бог и честите препратки към религията. Не съм религиозна и не обичам и да чета за религия. За жалост, това е типично за почти всички книги на Никълъс и точно това не ми харесва и в останалите му романи.

„Последната песен” беше едно приятно четиво, което към края малко ме натовари с драматизъм, но иначе наистина беше страшно добра книга, написана по невероятен начин, точно в стила на Никълъс Спаркс. Мисля, че ако сте харесали другите му книги, то и тази ще ви допадне.

събота, 4 април 2015 г.

The Book Worm Tag

След като почти всички са направили този таг, реших и аз да го направя. Е, да започваме...


1.Ако мога да имам един човек или предмет, който е от книга, кого/какво бих взела? - Ами... определено бих си взела Ейдриън Ивашков от "Кръвни връзки", въпреки че ще ми е супер гадно, че ги разделям със Сидни.

2.В кой художествен свят бих искала да живея и защо? - Хмм, не знам... повечето различни светове от нашия са антиутопични, а не бих искала да живея в такъв. Да кажем светът от поредицата "Прелестни създания" от Ками Гарсия и Маргарет Стоъл... Докато четях книгата, светът ми се стори толкова магичен и вълнуващ.

3.Ако мога да пренапиша края на книга/поредица, коя би била тя? - "Героят" на Мари Лу. Мисля, че хората, които са я прочели ще ме разберат. Все пак предупреждавам за спойлер за тези, които не са. Изобщо не исках Дей да си губи паметта! Защо? И накрая това "10 години по - късно" - мразя, когато авторите правят така.

4.Има ли поредица, която в началото съм обичала, но сега изобщо не харесвам? - "Сирена" на Триша Рейбърн. Купила съм си и трите книги, съответно са ми харесали, но сега се питам "Какво съм виждала в тази поредица?" Написана е доста зле, а и историята не ми допада. 

5.Кой е любимият ти саундрак от филм, направен по книга? - "Да остана ли?" на Гейл Форман.

6.Коя е книгата/поредицата, която съм смятала, че ще намразя, но сега обичам? - "Академия за вампири" на Ришел Мийд. Тръгнах да я чета с възможно най - негативното мнение, с което може човек да започне да чете книга, но сега е една от любимите ми поредици.

7.Ако мога да изгоря книга, коя би била тя? - МОЛЯ? Да изгоря книга?! Що за въпрос е това?!

8.Ако мога да убия двама герои, кои биха били те? - Чак да искам да убия някого... Обикновено лошите герои, които не съм харесвала са си умирали... Добре, да речем Уорнър от "Разбий ме" (моля ви, не ме убивайте). Когато четох първата книга, просто го ненавиждах. Ще видим какво ще е мнението ми за него, след прочитането на "Разнищи ме". За друг герой не се сещам...

9.Ако съм в казино "Лотус" от света на Пърси Джаксън, кой герой бих искала да е затворен с мен? - Не съм чела "Пърси Джаксън" (зачервено от срам лице), затова си нямам грам идея какво е това казино...

10.Отивам на пътешествие с подводница, но то ще се проточи дълго време и трябва да си взема книги. Кои ще са те? - "Игрите на глада", поредицата "Кръвни връзки", "Адски усторйства"

11.Книги, коите седят в моя wishlist от известно време. - "Ема" на Джейн Остин, "Ти срещу мен", "Пророчеството на гарвана" от Маги Стийвотър... и още много.

Няма да тагвам конкретни хора, защото почти всички вече са направили тага. Ако някой, все пак, още не го е направил, да се чувства свободен да го направи.